Михаил Епщейн (р. 1950 г. в Москва) е руски и американски философ, филолог, литературен критик, професор по теория на културата и руска литература на университета „Емори“, Атланта, САЩ, професор по руска литература и теория на културата в университета на гр. Дърам, Великобритания, и автор на много книги и статии, носител на редица награди за литература и култура

В Братя Карамазови на Достоевски, в главата за Великия инквизитор, има едно пророчество, което едва сега започваме да разбираме и можем да съотнесем към най-новата реалност – държавническата и дори милитаристка роля, която Църквата поема.

Според логиката на Инквизитора в историята на християнството има три стадия. Отначало то се разпространява сред народите. След това срещу него се надига голям бунт – в името на науката, материализма и атеизма, в името на ситостта и властта. Великият инквизитор се обръща към безмълвния Христос:

Предполагам, че днес думата „патриот“ се използва в две взаимноизключващи се значения. Първото: патриотът е човек, който обича страната си, народа си, изкуството на своя народ. Второто: патриотът е човек, който ненавижда всичко „чуждо“, който сам смята и призовава всички свои съграждани да ненавиждат друговерните, другомислещите, всички различни. Врагове на такъв „патриот“ могат да бъдат всички: неарийци, жидомасони, цигани, славяни, буржоа, всички, които са с дънки, обувки, шапки и т. н.

Днес всички наши съграждани могат да бъдат разделени на две групи според начина, по който използват тази дума – дали призовават към ​​любов, мир и покаяние, или към злоба, ненавист, убийство.

Източник: Живой журнал на отец Георгий Еделщайн, 21 март 2022 г.

Срамувам се от сънародниците си. Харков, Бородянка, Киев, Мелитопол, Херсон, Чернигов и други градове и села са заличени от лицето на земята.

Опустошеният Харков е рускоговорящ град, който винаги е гласувал за „руския свят“ на украинските избори. На двадесет и два километра от границата с Русия.

За какво? За сплашване? Или за да накара оцелелите да се влюбят в Русия? За да разберат най-после как съседната държава всъщност се отнася към тях, празнувайки Деня на победата над вероломния хитлеровски нацизъм?

Простете ни, ако можете.

Ние няма да си простим това.

Някои от нас не аплодираха.

Някои протестираха в социалните мрежи.

Някои излязоха с плакат „Не на войната“ – и бяха задържани, или извикани в полицията по местоживеене, или се запознаха с нея при нощно посещение.

Реакции из руската блогосфера на руските действия в Африка

Вече повече от месец двама руски свещеници – Георги Максимов и Андрей Новиков, пътуват из различни африкански страни и убеждават местни клирици да напуснат Александрийската патриаршия и да се присъединят към „Руската екзархия в Африка“. Те са определяни в руските църковни медии като „руска мисионерска група“ в защита на каноничността. Според официалната версия, която цели да направи приемливи от църковна гледна точка тези действия, към Московска патриаршия се присъединяват африкански свещеници с будно канонично съзнание, които осъждали решенията на своето свещеноначалие да признае автокефалната църква в Украйна. На практика руските „мисионери“ предлагат на бедните клирици по-високи заплати и подаръци. За да заглушат негодуванието, че с бедността на хората се спекулира по най-груб начин, през последните седмици в официалните църковни медии се появи още един мотив: Руската църква, с подкрепата на спонсори, ще помогне на бедните африкански енории да живеят и служат в по-добри условия, което досега „гърците“ не са направили. Въпреки тъжното единомислие на най-популярните църковни медии в Русия да оправдаят тази очевидна неправда, в руската блогосфера преобладават негативните оценки на вярващите за църковната политика на Московска патриаршия. Тя е определяна като „срам“ и „тържество на пошлостта“. Предлагаме ви този различен поглед към трагичните за Православната църква събития, като е запазен разговорният стил на изказванията, някои от които са на популярни личности:

Манастирът „Херцеговинска Грачаница“ в Требине публикува снимка от последните дни на епископ Атанасий (Йевтич) в местната болница. Към снимката монасите са написали:

„Атанасий на гръцки означава „безсмъртен“. Нашият епископ получи това име в монашеството, като беше постриган за монах от ръката на светия авва Юстин (Попович). Аввата винаги казваше на Атанасий: „Чедо мое, ти си лъв и елен“. През последната година той пътуваше от Призрен до Требине и работеше без прекъсване по книгата Писмата на авва Юстин. Последния том той завърши в болницата с кислородна маска на лицето. С Христа и в Христа до последния дъх“.