Сегашното време е много по-страшно и опасно в духовен смисъл, отколкото началото на 20 в. Тогава е имало открито преследване на Христос и Неговата Църква. Всичко е било недвусмислено и от християнина се е изисквала само вярност към Христос и решимост да умре за Него. Не е било лесно психологически, но е било безопасно в духовен смисъл. И дори отричането е оставяло надежда за покаяние.

Това, което се случва сега, е сериозно духовно изкушение. Заблуда.

От човека не изискват да се отрече от Христос, да свали кръста си, но той трябва да се съгласи, че злото е добро и доброто е зло. Основните християнски истини и ценности са обърнати с главата надолу. Църковните пастири, както е било по време на Инквизицията, проповядват смъртта и убийството като лечебна панацея. А за човек, който не е самостоятелен във вярата си, е трудно да различи истината от лъжата. Особено когато лъжата е облечена в християнски дрехи и е прикрита с цитати от Свещеното Писание. Същото прави и сатаната, когато изкушава Христос.

Трудно е да избягаме от мисълта, че настъпват последните времена: „И понеже беззаконието ще се умножи, любовта у мнозина ще изстине“ (Мат. 24:12). Виждаме това изстиване на любовта всеки ден около нас и в самите нас. Няма нищо по-ужасяващо от това усещане, когато злото те завладее до такава степен, че физически усещаш как любовта изтича от сърцето ти и не си в състояние да я задържиш.

В днешната си проповед в Петата неделя от Великия пост Руският патриарх Кирил тълкува думите на Христос от днешното евангелско четиво: „Знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях. Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб“.

Руският патриарх използва тези думи, за да обясни каква трябва да бъде справедливата власт. Той призова всички вярващи да се сплотят и обединят около властта „в това непросто за нашето отечество време“, а властта – „да се преизпълни с отговорност за своя народ, със смирение и готовност да му служи дори до полагане на своя живот“. Това ще помогне на руския народ „да отблъсне външните и вътрешните врагове“.

В църковния и политически наратив „външните врагове“ на руснаците днес са украинците, европейските народи и цялата западна цивилизация. Вътрешните врагове са всички, които не одобряват агресията на режима. 

Как го пропуснахме?

Как не забелязахме още тогава, в мирните времена, че патриотизмът прераства в сатанизъм?

Имало едно време едни руски православни хора.

Те тихичко си ходеха на богослужение.

Четяха си молитвените правила вечер, и сутрин също.

Спазваха постите.

Изповядваха се.

Какво изповядваха?

Обидих снаха си.

Скарах се със съпруга си.

Домързя ме да помогна на жена си да измие чиниите.

Помислих лоши неща за катаджията.

Обидих се на началника си, а това е гордост.

Досвидя ми да дам пари на просяк.

Осъдих в мислите си свещеника.

Красиви думи от сайта на Страсбургската енория на РПЦ-МП:

„Ние избрахме своята позиция: Ние сме за мир и за помощ на страдащите хора. Не искаме да водим политически дебати с никого, да обсъждаме изявленията на политици, архиереи и други лица. Честно казано, нямаме сили и време за тези празни дейности. Всички християни сега преминават през Великия пост. Ние сме отговорни само за нашите действия и думи“.

Това обаче може да бъде разбрано по два начина.

„Няма да обсъждаме изявленията на патриарх Кирил“ може да означава: „Приемаме ги за изпълнение безусловно“. А може също да означава: „Не ни интересува какво говори“.

Трябва да признаем, че Руската православна църква като структура не успя да намери нито една дума нито да осъди явното и очевидно зло, нито да подкрепи страдащите от него.

Отделни хора, включително и такива в сан, разбира се, успяха, и то неведнъж, да говорят за това на глас – със значителен риск за положението си в тази структура.

А тези, които са здраво вградени в нея, или тържествено благославят злото, или разсъждават за неразбираемостта на случващото се.

Можете да спорите за много неща: за езика на богослужението и календара, за подкрепата на правителството или неучастието в политиката, за най-различни въпроси. Но ето, че идва очевидно и ужасно зло и става ясно, че зад общите думи за духовността се крие празнота. В еднаква степен и у тези, които са за църковнославянския, и у тези, които са за руския, и у тези, които са за партията, и които са за неучастие в партийния живот…

Нека всеки си прави изводи за себе си, но наблюдаваните факти са такива. Уви.