Сутринта отидох в моята военна комисия за регистрация.

На улицата имаше опашка.

Ако се съди по това, че бяха студенти с очила, едва ли бяха доброволци.

За мене, като офицер от резерва, опашката беше по-кратка (още шест месеца ще бъда резервист трета категория).

Актуализирах данните за себе си.

Чух разговора с един 21-годишен студент (който не е от Москва, но учи в Москва). Шефовете на работното му място, където работи на непълно работно време, веднага го задължили да се запише по мястото на временната си военна регистрация…

Сложностите на руския език

- Ето ви повиквателна за военната комисия!

- С кого ще воюваме?

- С фашистите!

- Разбирам. А срещу кого?

Продължаваме да запознаваме нашите читатели с проповедите и позициите на руските свещеници и църковни активисти, които оправдават и благославят войната срещу Украйна въпреки десетки хилядите християни, които загинаха в нея само за половин година, и милионите разбити и разделени семейства. Гласовете на духовниците, които знаят, че християнството не е милитаризъм, не получават гласност, включително и защото са заплашени със съдебно преследване.

В същото време в църковните медии изобилстват изказвания като приведените по-долу. Смятаме за важно те да бъдат отразявани и у нас, не на последно място и заради онези, които искат да бъде давана гласност и на „другата гледна точка“.

Ние също сме съгласни с това, според казаното от Спасителя: „Да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава“ (Иоан 9:41).

Христовите пастири не трябва да познават абсолютно никаква държавна власт, още по-малко да ѝ принасят в жертва своите християни като войници; защото Христос не е предал Своите християни на никакъв цар, на никаква земна власт… Христовите пастири трябва да бъдат напълно нищелюбиви и безкористни. Като такива те не трябва по никакъв начин да продават своето свещеническо служение и да печелят от религията на Христос.

Архим. Спиридон (Кисляков)

В Донската духовна семинария се откриват магистърска програма и център за обучение на военни свещеници. Учебната програма включва обща военна подготовка, основи на геополитиката, военна медицина и психология, международно хуманитарно и военно право.

Съдейки по изучаваните теми, държавата се нуждае от политкомисари. По някакво недоразумение е решено това да се възложи на свещениците.

Християнският свещеник по време на война може да бъде само в едно качество (освен ако не притежава някакви медицински познания) – на юродив, който стои между враждуващите страни и ги моли в името Христово да спрат да се избиват взаимно.

Историята не учи хората на нищо.

Руската империя рухна съвсем не защото група войници не искаха да отидат на фронта, а защото масата от хора живееше в лъжа и се самозалъгваше. Царят уверяваше себе си и хората около себе си, че е „Божият помазаник“, който е способен да управлява страната. Високопоставените лица около него се преструваха, че народът обожава своя монарх и че само отделни размирници размътват водата. Революционерите пък лъжеха, че жадуват за „свобода, равенство и братство“.

Народът се преструваше на „богоносец“ и уверяваше, че е готов „да влезе в огън и вода за християнската вяра“.

Съветският съюз също беше подобно „потьомкинско село“.* Само че в още по-глобален мащаб. Говореха за равенство и получаваха дажби храна от специални разпределителни центрове. „Дишаха свободно от Москва до покрайнините“ и се стряскаха от страх при всяко почукване през нощта. Рапортуваха преизпълнение на петгодишния план, без да го изпълнят дори с една трета. Бодро строяха комунизма и влачеха от работа всичко, което беше зле опаковано. Разказваха за изобилие и ходеха до Москва, за да купят храна. Провъзгласиха „всекиму според нуждите, от всекиго според възможностите“ и въведоха единна тарифна система, като създадоха пожизнена опашка за закупуване на жилище и автомобил. Говореха за свобода и отказваха да издават паспорти на колхозниците, забраняваха пътуванията в чужбина. Скандираха лозунги като „Мир на света“ и изпращаха войски в Унгария, Чехословакия, Полша и Афганистан, изпращаха оръжия и военни съветници в Африка и Близкия изток, спонсорираха и обучаваха терористични организации по целия свят. Записаха свободата на вероизповеданието в конституцията и затваряха църкви, издаваха присъди за проповядване на Евангелието и за религиозна поезия.

Прот. Роман Савчук, клирик на Московска епархия и сътрудник в Издателския съвет на РПЦ говори за духовните измерения на днешната световна криза: Свидетели сме на падането на още един Рим. Бог допуска да се унищожи всичко, което може да се превърне в идол. И може би това е вечен религиозен закон.

Има теми, по които е много трудно да се пише. Те са трудни, защото не само засягат основите на твоя мироглед, но и са в основата на целия ти житейски опит в светоусещането и търсенето на своето място в света. Израснах в Украйна. По произход, манталитет и самоидентичност винаги съм се определял като украинец. Говорех и мислех на родния си език – украински. С изключение на телевизията и първите три години от живота ми в Якутия, рускоезичната среда не беше моя.

След като завърших училище, постъпих в Киевския университет по строителство и архитектура. В нашата група от над тридесет души аз бях единственият, който не преминаваше на руски при личното общуване. Дори съквартирантът ми, момче от Тернопол, за моя пълна изненада успяваше да общува на руски с момчетата от Киев, които знаеха украински. Не преминавах на руски език не защото го намирам за неприемливо или защото съм националист. Съвсем не. Просто смятах, че нямам опит в говоренето на руски и че всякакви опити за имитация биха били комична пародия. В същото време смятах, че ситуацията, при която моите приятели ми говорят на руски, а аз на украински, е съвсем нормална. Ако на хората им беше по-удобно да говорят на руски, нека го правят, докато на мен ми беше по-удобно да говоря на украински.