Свещ. Георгий Гуляев, бивш прессекретар на Донецка епархия, разказва как се е развил църковният живот в Херсон по време на руската окупация от края на април до ноември м. г., за различните реакции на свещениците, за верността към Христос и предателството към събратята. Събития като описаните обясняват и сложната ситуация, в която се оказа УПЦ.

Не знам дали учителите, полицаите, професионалните политици и журналистите биха написали нещо подобно за своите колеги, но аз ще се опитам да кажа няколко думи за моите събратя и небратя. Защото изглежда, че няма кой друг да пише, а времето е малко.

Нека ви напомня, че нахлуването на Русия на 24 февруари 2022 г. беше пълна изненада за всички, освен за военните. Обикновените „цивилни“ бяха в шок и в рамките на няколко дни Херсонска област, включително областният център, беше завладяна от окупаторите. След като смазаха съпротивата на военните, разстреляха участващите в териториалната отбрана, руснаците очакваха да получат хляб и сол от „благодарните херсонци, освободени от укронацистите“. Вместо това обаче получиха ежедневни проукраински митинги в Херсон и областта, които само месец по-късно бяха разпръснати с автомати, шумови гранати и арести на активисти. На тези митинги присъстваха и свещеници от УПЦ. Моите братя стояха с плакати „Не на войната!“. После при тях дойдоха от Федералната служба за сигурност (ФСБ) и ги поканиха „на разговор“.

Руският филолог и богослов Максим Калинин, преподавател по древноеврейски език, изследовател на месопотамската християнска мистична традиция, живота и творчеството на източносирийските мистици, е бил уволнен от Общоцърковната аспирантура и докторантура на РПЦ, без да се посочват причини за това. Това съобщи неговият колега игумен Арсений (Соколов).

В социалните мрежи Максим Калинин се обявява срещу войната с Украйна, в лекции и публични речи призовава за мир и миротворчество, критикува отношенията между църквата и държавата в Русия и подкрепата за авторитарни и диктаторски режими.

Предлагаме ви коментар на беларуския свещеник о. Александър Шрамко за провелия се в Ставропол форум на Деветия Световен руски народен събор под мотото „Свещената война: Преображението на Русия“, отразяващ военизирането на руското общество, в което за съжаление участва и църквата.

Ето как е сега – написано с големи букви! Довчера споменаването на тази дума можеше да те изправи пред съда и да бъдеш глобен: как може да наричаш война мирната „специална операция“?! Това е фейк, който дискредитира армията! И то с някаква си Украйна – просто излизане с пушки за уикенда. И изведнъж – не просто „война“, а „свещена война“. Освен това, според думите от трибуната, „това е нашата война – на всеки от нас“. И войната, оказва се, не е с Украйна и дори не само с НАТО и с целия свят, а със самия „антихрист“ и „сатана“. А „специалната военна операция е само част от свещената война“. Всичко тепърва предстои – така че не се отпускайте!

Беларуският православен богослов Олег Нагорни, който беше арестуван за антивоенни публикации, и прекара две седмици в „изолатора“ в „Окрестина“ в Минск с възпитателна цел, разказва за преживяното. Не може един режим да унижава и унищожава човека, оправдавайки се с Господ Иисус Христос и Неговата църква. Защитата на „правата на Бога“ и „традиционните ценности“ се превръща в основна идеология на нови тоталитарни режими, които издигат в открит култ лъжата и насилието. Олег Нагорни стана известен и у нас със своята статия „Защо Русия не е Катехон“, малко след която беше арестуван по донос на негов „православен събрат“.

Много пъти в историята се е случвало така, че този, който най-гръмко твърди, че защитава духовните ценности, висшата справедливост, и че Бог е с него, се оказва извършител на най-абсурдното зло. Ярък пример е „свещеният“ марш на войниците от Вермахта с лъскави катарами с надпис „Gott mit uns!“ срещу безбожния съветски режим…

„И не се чудете: защото сам сатаната се преобразява в ангел на светлината, та затова не е голяма работа, ако и служителите му се преобразят като служители на правдата; но техният край ще бъде според делата им“ (2 Кор. 11:14-15).

Следователно не можем да съдим за ценностния характер на режимите според това, което те твърдят за себе си. Изходът е да разгледаме какви ценности прилагат те на практика.

На 9 декември в Киево-Печерската лавра се проведе празнична литургия по случай 32 години от хиротонията за епископ на Киевския митрополит Онуфрий (УПЦ). Николаевският митр. Питирим, който участва в службата, получи сърдечен пристъп, залитна и блъсна митр. Онуфрий, който в този момент е държал св. Дарове. Те са се разлели върху дрехите на предстоятеля на УПЦ, което е предизвиквало шок сред всички присъстващи. Масово в украинските и руски медии това събитие се тълкува символично, като знамение. „За вярващите това е много силен и сериозен знак. Всъщност главният московски свещеник в Украйна стоеше в кръвта на Господа, което е много символично“ – пишат украинските медии, критично настроени към УПЦ. Според църковния устав, разливането на св. Дарове е грях, за който извършилият го търпи епитимия. Предлагаме ви един от коментарите, свързани с този инцидент, който не претендира да го тълкува, но показва злоупотребата, която религиозните хора са склонни да вършат, когато искат да убедят опонентите си в своята правота.