Свещ. Георгий Гуляев, бивш прессекретар на Донецка епархия, разказва как се е развил църковният живот в Херсон по време на руската окупация от края на април до ноември м. г., за различните реакции на свещениците, за верността към Христос и предателството към събратята. Събития като описаните обясняват и сложната ситуация, в която се оказа УПЦ.
Не знам дали учителите, полицаите, професионалните политици и журналистите биха написали нещо подобно за своите колеги, но аз ще се опитам да кажа няколко думи за моите събратя и небратя. Защото изглежда, че няма кой друг да пише, а времето е малко.
Нека ви напомня, че нахлуването на Русия на 24 февруари 2022 г. беше пълна изненада за всички, освен за военните. Обикновените „цивилни“ бяха в шок и в рамките на няколко дни Херсонска област, включително областният център, беше завладяна от окупаторите. След като смазаха съпротивата на военните, разстреляха участващите в териториалната отбрана, руснаците очакваха да получат хляб и сол от „благодарните херсонци, освободени от укронацистите“. Вместо това обаче получиха ежедневни проукраински митинги в Херсон и областта, които само месец по-късно бяха разпръснати с автомати, шумови гранати и арести на активисти. На тези митинги присъстваха и свещеници от УПЦ. Моите братя стояха с плакати „Не на войната!“. После при тях дойдоха от Федералната служба за сигурност (ФСБ) и ги поканиха „на разговор“.