Мобилно меню

4.9428571428571 1 1 1 1 1 Rating 4.94 (210 Votes)

d5ddfa87ee7a35839ee9a943910aa0a4Защо толкова много хора в Църквата през последните тридесет години харесват толкова много забраните? Те просто жадуват за забрани и често именно за забрани идват.

А съветските забрани свършиха. Целият съветски морал се основаваше на забрани. Те бяха отменени, вече нямаше забраняващи органи, забраните рухнаха и хората станаха свободни в своя морал. Свободата на морала вече не се подчиняваше на партийните комитети, другарските събрания и кодексите на строителите на комунизма, а на твоята собствена съвест, на твоите собствени представи за добро и зло. И в този смисъл Църквата, с нейната готовност да предложи ясни и понякога строги правила, „може – не може“ се оказа много търсена. Още повече че тези правила се основаваха не на нещо мимолетно, не на някаква измислена идеология, а на Божия авторитет.

Авторитетът е страшно търсено нещо – както по отношение на това как да изградим собствения си живот, така и при оценяването на живота на другите и даването на наставления на другите как да живеят.

- А вие какво, не сте съгласни с Бога ли? Страх от Бога нямате ли?!

4.9518413597734 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (353 Votes)

Metropolitan Phillip in prisonЕдна от любимите тези на църковните функционери е: „Църквата не трябва да се намесва в политиката“.

Звучи правилно: Църквата се занимава с вечното, а политиката – с конюнктурното. Но в действителност това не е нищо повече от илюзия.

Политиката е „една от сферите на човешката дейност, в която държавите, социалните институции и отделните хора реализират своите цели и интереси“.

Животът на всеки човек, включително и на християнина, протича в рамките на обществото. И по един или друг начин неговото поведение (начин на живот, цели, стремежи) се отразява на непосредственото му обкръжение и на обществото като цяло.

Достатъчно е само желанието да живееш според Евангелието (за Царството небесно, а не за земното), за да засегнеш нечии интереси.

4.9895697522816 1 1 1 1 1 Rating 4.99 (767 Votes)

RСлед забележката, че Христос не е оставил притча „за противопоставянето на злото със сила“, започнаха да ме убеждават, че в християнството няма мъченици-войници, екзекутирани, защото са отказали да убиват или да вземат оръжие в ръка.

Мисля, че този мит е възникнал с появата на имперската версия на християнството. Твърди се, че мъчениците-воини са били екзекутирани, само защото са отказвали да принесат жертви на божествата.

Всъщност сред тях е имало и такива, които напълно са отказвали да воюват и убиват, както и такива, които са се сражавали с езичници, но са отказвали да използват оръжие срещу християни. Не е прието да се акцентира вниманието върху това, поради което и възниква такъв устойчив мит.

За щастие са запазени актовете на мъчениците, в които достатъчно подробно са описани съдебните процеси над първите християни (включително и срещу войници).

За съжаление малцина от руските православни ги знаят, а още по-малко от тях ги изучават.

4.9918699186992 1 1 1 1 1 Rating 4.99 (861 Votes)

Христос и изгубената овца1.

Докато четях за хората, загинали в грузинския курорт Шови, попаднах на историята на Георги Гогибашвили. Той е бил извън опасната зона, но се е втурнал да помага – и е загинал. Две деца са останали без баща.

Не знам подробности, но едва ли е успял да спаси някого: петметровият поток от кал и камъни не оставя никакъв шанс за падналите в него.

Този случай ми напомни за историята на Георги Великанов, олтарника на църквата на Всемилостивия Спасител в Москва, който преди години успя да избута на перона един пиян, упорит бездомник, лежащ на релсите, и сам загина под колелата на електрическия влак. 

В този ден той беше издържал всичките си изпити в хуманитарния университет „Св. Тихон“, очакваше скоро да бъде ръкоположен и бързаше при жена си да сподели своята радост.

Бездомникът открадна мобилния телефон от джоба на мъртвеца, а месец по-късно почина от пиянство. Говори се обаче, че преди смъртта си е ходил няколко пъти в храма (включително, за да върне откраднатото).

Тези действия на двамата Георгиевци са напълно необясними от гледна точка на човешката логика, но са удивителни по своята евангелска същност.

Човешката логика не намира смисъл в смъртта. Инстинктът за самосъхранение ни крещи, че няма нищо по-важно от запазването на живота. От гледна точка на здравия разум дори смъртта на Иисус изглежда нелогична: защо да се подлага на мъчения и мъчителна смърт, като има на разположение полкове ангели и силата да премества планини – да управлява вселената.

4.975845410628 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (207 Votes)

listРазговаряхме с приятели за това, че „в Русия всички мълчат“. И, следователно, „всички подкрепят“.

Не знам как и какво може да се каже в условията на един диктаторски режим, когато за всяко изказване има член, определящ глоба или затвор (изглежда, че според последните „съдилища“ този срок е вече девет години). Аз самият нямам такъв опит.

Но мога да кажа, че почти всички мои украински приятели, които пристигнаха във Финландия през Русия, успяха да дойдат тук благодарение на руски доброволци.

Често дори не благодарение на роднините си, които се преместиха от Украйна в Русия и станаха доста пропутински настроени (на принципа „дойдохме в страната, затова се интегрираме“). А благодарение на обикновени местни момчета в Белгородска, Курска, Воронежка област, в Москва и Санкт Петербург. Които помагаха при пътуването, за нощувките, за посещаването на лекар, за пресичането на границата. В крайна сметка не всички можеха да напуснат Украйна със своите автомобили.

И съм сигурен, че тези хора не пишат в социалните мрежи за помощта си към бежанците. А ако все пак напишат нещо в мрежите, то изобщо не е за това.

 

И рече старецът...

scale 1200От изказванията на преподобния Порфирий Кавсокаливийски (Атонски):

„Когато Христос дойде в сърцето, животът се променя. Когато намериш Христос, това ти е достатъчно, не искаш нищо друго, замълчаваш. Ставаш различен човек.

Ти живееш навсякъде, където е Христос. Живееш в звездите, в безкрая, в небето с ангелите, със светците, на земята с хората, с растенията, с животните, с всички, с всичко.

Там, където има любов към Христос, самотата изчезва. Ти си спокоен, радостен, пълноценен. Без меланхолия, без болести, без притеснения, без тревожност, без мрак, без ад“.

    Преп. Порфирий Кавсокаливийски