Каквото и да се случва наоколо, човек се стреми да се скрие зад обичайните неща, да намери опора в тях. И по този начин да се успокои. Козунаците, боядисаните яйца – всичко това е стабилност, то е израз на надеждния и утвърден начин на живот. Така сме правили и така ще правим.
Но около нас е смъртта. Това далеч не винаги е очевидно, ние далеч не винаги искаме да го забелязваме. Още повече на празник. Дори смъртта на Бога за мнозина е метафора. Сега, когато за поредна седмица много медии ежедневно започват новините си с информация за броя на заразените и умрелите, ние разбираме, че смъртта всъщност е много по-близо до нас, отколкото ни се иска.
И ето че настъпва Пасха. Ние сме объркани от това, че обичайният ни начин на живот е разбит. Аз мога да не ходя през Страстната седмица всеки ден в храма, но знам, че преди съм имал възможността да отида в него. Тази година всичко е различно – мнозина нямат даже възможност. Затворено е. Забранено е. Трябва да останеш у дома. Или така: по-добре да останеш у дома.