Мобилно меню

4.6190476190476 1 1 1 1 1 Rating 4.62 (21 Votes)

indexС наближаването на датата, на която ще се проведе изборът за нов патриарх, вярващите се вълнуват и според мярката на собствената си съвест, вяра и енергия участват в дискусии и търсят правилното църковно решение. Екипът на „Двери“ при мониторинга на социалните мрежи попадна на една неформална и свободна дискусия между православни християни върху каноничността на изборите, провокирана от статията: „Как да бъдат избегнати капаните пред легитимността на бъдещия патриарх“. С разрешението на участниците в дискусията: Никола Антонов (богослов), Емилия Дворянова (писателка), Майя Динева (драматург) и д-р Смилен Марков (философ), я представяме в нейния непосредствен вид, защото в разсъжденията на свободно пишещите миряни, макар и на различни позиции, има неподправена искреност и нелицемерно търсене на истината.

Никола Антонов: Да не стане така, че в тези капани да се хванем сами. Изкушението на "чистата църква" е много опасно. Твърде свободно се спекулира с 30-то апостолско правило. Ако следва да го спазваме буквално, цялата БПЦ от епохата на новата българска държава е неканонична, защото Българската екзархия е създадена със султански указ. Как проф. Янакиев би коментирал този всеизвестен факт в светлината на логиката, която представя?

4.6190476190476 1 1 1 1 1 Rating 4.62 (21 Votes)

Picture13Фермер, собственик на мандра “Дядо Либен”, ректори, строителен предприемач от Враца, братовчед на владика, доскорошният водач на разколниците Инокентий, учители и юристи ще гласуват на Патриаршеския събор на 24 февруари, на който ще бъде избран главата на Българската православна църква.

В Софийската епархия изборите бяха най-оспорвани. Залогът е голям, тъй като тя изпраща 10 делегати на събора, а всички останали по 5. Изборите в Софийската митрополия закъсняха с два часа заради липса на кворум, а после продължиха над 7 часа, тъй като се наложи явилите се 34-ма епархийски избиратели да гласуват на четири тура, докато излъчат делегатите на патриаршеския събор с нужното мнозинство.

От клириците избраните са само от София, както се и очакваше, тъй като изпълняващият длъжността Софийски митрополит Кирил наложи списък, в който няма архиерейски наместници от духовните околии. Това породи спорове и се наложи митрополит Кирил да се върне от Грузия, за да защити предложените от него имена. После пак замина за Тбилиси да чества 80-годишния юбилей на грузинския патриарх, а изборите в София и Варна изнесоха викарните епископи.

4.7808219178082 1 1 1 1 1 Rating 4.78 (73 Votes)

Image 1414595 2Демонстративното възвеждане в звание "архонт" на бизнесмена П. Манджуков от Пловдивския митр. Николай скандализира за пореден път вярващите. Ето някои от коментарите в медиите и социалните мрежи по този повод:

Проф. Калин Янакиев пред в. Дневник: Ще изразя голямото си разочарование от това, че и митрополит Николай се включи в компанията на онези наши архиереи, които раздават несанкционирано, отречено, несъществуващо в църковната ни практика звание. Разбира се, възмутително е и че това звание се дава на един бизнесмен с много съмнителна слава.

Чувам, буквално чувам възражението на епископа: "Този човек е дарил пари за църква, той е дарител." Затова трябва да кажа: В практиката на Православието дарителите биват възнаграждавани освен с молитвената благодарност на Църквата и с включване в ктиторските, т. е. дарителските списъци на Църквата, а в по-стари времена са били изобразявани в притвора на храмове. Но да получават квази-благороднически титли, това е нещо съвършено чуждо на Православието.

4.672131147541 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (61 Votes)
1_57.jpgВеднъж на сто години и аз хвърлям поглед на някой форум. И понеже сто години минаха, хвърлих поглед и видях в един форум горния въпрос.

Зная отговора и затова направих нещо, което правя веднъж на хиляда години – написах във форума няколко думи. Ще ги повтаря и тук малко разширени.

Вероучение в училищата, с много редки изключения, ще преподават сегашните учители, на които не им достига норматив (брой задължителни годишни часове) по предмета.

О, не, казва ни се, това ще бъдат богослови, като съответни специалисти! Сигурно, ама друг път.

Колкото историята в моето училище се преподава от специалист по история, музиката от специалист по музика, химията от специалист по химия, а изобразителното изкуство от художник.

И това не е, защото няма съответни специалисти, а защото при недостиг на норматив даден назначен вече преподавател поема часове от друга специалност.

Освен български език и литература, без да съм специалист, аз например съм водил часове по руски език, изобразително изкуство (и то в начален курс, без документ за начален преподавател), а от няколко години преподавам информатика.

Повечето от средните училища в България са малки и подобни схеми са за тях постоянни. А когато влезе в сила новият образователен закон и осми клас премине към горен курс, при което ще отпаднат доста часове, много от по-големите училища ще се изправят също пред необходимостта да комбинират.

И какво тогава ще предпочете един директор?

Да си запази учителя примерно по география, с когото е работил дълги години, допълвайки му недостига на часове с богословие, или да уволни този учител, назначавайки учител по богословие, на когото ще допълва годишния норматив с часове по география?

Мисля, че отговорът е ясен.

А в моето училище, понеже никой, сигурен съм, няма да иска да предава вероучение, ще ми го натресат на мене. И митрополит Николай Пловдивски ще идва да ме инспектира. От това по-голям цирк, здраве му кажи!

Източник: Личен блог на автора. Авторът е учител в ОУ "Христо Смирненски", с. Вакарел

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (15 Votes)
1_55.jpgАко те забравя, Йерусалиме, нека ме забрави десницата ми!

Разговарят двама свещеници на европейската епархия. Единият казва: „Абе, както пише в коментара на Двери За какво да говорим?! - И в думите му проличава отчаяние: - Тази година, първо, ни оставиха без владика, второ, дирекцията ни излъга и не ни даде помощта, дето тръгна още от времето на царя, трето, забъркаха ни в синодални скандали, четвърто, няма изгледи да се оправят нещата…”

Другият, по-възрастен и препатил, отвръща с благ тон: „Ако стигнем до такива мисли, значи някои са си свършили добре работата. Ама ние нямаме право да стигаме до такова заключение. Нали знаеш, че апостол Павел, дето като нас е прекарал живота си в странстване, пише на римските християни да не се отчайват и им дава за пример праотеца Авраам, дето се е надявал на Божието обещание, както пише, без никакво основание за надежда (Рим. 4:18). Така и ние, брате, нямаме право да се отчайваме. Нямаме право да допускаме мисълта, че злото в този свят ще победи доброто, колкото и нещата да изглеждат по този начин. Навремето в семинарията така ме беше впечатлило онова място в псалтира, дето се казва: Ако те забравя, Йерусалиме, нека ме забрави десницата ми! (Пс. 136:5). Затова се моля Бог да ме пази от отчаяние. Ще се поправят нещата.”

Другият пак настоява: „Казаха ми днес събратя от София, че синодът щял да праща за графологична експертиза писмото, с което нас оклеветиха и дядо Симеон го аргосаха. Ами че това писмо не е за графологична експертиза, то си е направо за прокурора!”

„За това си прав, - отстъпва другият. – Но толкова много станахме за резил, че сега остава само прокурорите да се заемат с нас. Как ще погледнем тогава хората в очите? Че ние с тебе сме от тия, дето ще ги разследват! По-добре е старците да намерят някакво решение. Да го махнат най-сетне тоя Галактион, да си възстановят дядото, да си завърши спокойно дните в тая епархия, дето я е създал още докато учех богословие, а ти си бил малко момченце. Надявам се все пак разумът да надделее.”

„Радвам се на оптимизма ти, брате. Дай, Боже, така и да стане. Да се надяваме и да не забравяме Горния Йерусалим, нали така съветваш?”
„Амин, отче… Дерзай и доскоро!”
 

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.