Мобилно меню

4.8421052631579 1 1 1 1 1 Rating 4.84 (76 Votes)

deti i cerkov564Първият пост след ръкоположението на съпруга ми. Трябва да сготвя месо за децата, защото са малки и болни. Пътувам две спирки, за да не си помисли познатата продавачка от кварталния магазин, че ние не спазваме постите. Да не се усъмни. Да не се отврати. Да не се изкуши.

И така за всяко нещо. Защото мисля, чувствам и вярвам, че колкото по-грешни сме, толкова повече трябва да внимаваме да не изкушаваме другите.

За обикновения човек, свещеникът е Божий човек. Всички тези приказки, че е същият грешник като нас не минават. Хората искат да знаят, че той е малко по-различен, малко по-встрани, ако не и по-нагоре от сивия, прашен път на ежедневното, земното, изкусителното. Иначе какъв е смисълът? Според тях, ако този човек не е поне малко по-осъзнат, по-въздържан, по-смирен, какъв е смисълът да го питаме за нас си. Каквото и да се говори, както и да се обяснява, ние искаме от лекаря да е лекар, от учителя да е учител и от духовника да е духовник!

Децата ми знаят, че трябва да са отговорни за поведението си. Не само, както всеки нормален човек е, но и защото всяка тяхна постъпка се свързва пряко с баща им, от там с църквата, от там дори със самия Бог.

4.71875 1 1 1 1 1 Rating 4.72 (32 Votes)
dedobore
Писмото на епископ Борис, един от кандидатите за Варненски митрополит, след време трябва да се изучава в училище. То носи нещо от стилистиката на Елин Пелин и Чудомир - без тяхната изящна словесност, но пък с полагаемата се автентичност. Най-важното, което разбрах от това писмо, е че ако спечели изборите за митрополит, в което не личи особено да се съмнява, на протестиращите срещу него свещеници от Варна д..е да им е яко! В прав текст им се казва как ще бъдат разселени по селата из "Добруджа и Шуменско". Даже ги призовава да "напишат молби до новия митрополит, в които горещо, настоятелно и коленопреклонно ще го помолят да ги премести"... Вероятно Марк Лициний Крас е бил доста по-умерен в заплахите си към разбунтувалите се гладиатори на Спартак. Допадна ми и загрижеността на епископа за добрата отчетност в епархията и издаването на фактури и касови бележки за требите - не се съмнявам, че в Бачковския манастир това е утвърдена практика, която той възнамерява да пренесе и във Варна. Но изглежда най-много го притеснява, че и владиката не знае за размера на приходите, а това вече си е сериозен проблем. Хубаво си е то писмото, ама понеже е дългичко, май е изпаднал онзи лист, в който и сам епископът заявява готовността си, спечелил-неспечелил, да се откаже от С-класата и да се премести например в Лада "Нива" 4х4, която ще му позволи да стигне и до най-далечното село на Богоспасяемата му епархия. Така де, нали пастирът трябва да води стадото...
 

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)
20еВъпросът за собствеността на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” нашумя при честването на 100-годишнината от приключването на строежа му през 1912 г. Той придоби особена актуалност през последните няколко месеца, след като депутати от 42-то ОНС внесоха проект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията. Според тях той ще реши не само случая с църквата „Св. Александър Невски”, но и със собствеността на много други църкви и молитвени домове на всички вероизповедания в страната.

Основният проблем в случая с храма-паметник (именно това определение е употребено в Наредбата на Св. Синод за неговото устройство, а и то е възприето още при появата на идеята за неговото построяване) е невъзможността на Св. Синод да представи документ за собственост върху тази църква. Такъв няма. В продължение на 100 години нито българските правителства, нито Св. Синод на БПЦ са повдигали въпроса за собствеността на храм-паметника „Св. Александър Невски”. Това не е случайно. И представителите на държавата, и тези на БПЦ са били единодушни, че църквата „Св. Александър Невски” не е просто храм, а „храм-паметник на едно велико събитие – освобождението на България”. Воден от това разбиране, Синодът предлага на западната му страна да бъде изобразено четенето на манифеста за обявяването на Руско-турската война от руския император Александър II.

4.921568627451 1 1 1 1 1 Rating 4.92 (51 Votes)

question3Версията за смъртта на Варненски и Велико-Преславски митрополит Кирил в морето под местността „Траката” край Варна поражда у мен – като у всеки стар варненец, запознат с особеностите на морския лов и риболов, следните недоумления:

1. Сам ли Дядо Кирил е отишъл на плажа под т. нар. „Попска вила”? Ако да, защо е отказал да ползва услугите на своя шофьор, като се има предвид ранния час за слизане на плажа, както и теренът, който, макар и лесен за слизане към морето, с торба миди на връщане би бил труден дори за младо момче?

2. Освен плавници, маска и шнорхел, носил ли е Дядо Кирил със себе си „гагам” – уред за стъргане на миди от подводните камъни, както и торба за събиране на улова, или е разчитал за изтръгването им на собствените си пръсти и нокти? Ако е второто, забелязани ли са при огледа от съдебните медици „следи” от неминуемите наранявания по върховете на пръстите му – драскотини от черупките на мидите?

3. В колко часа заранта Дядо Кирил е напуснал покоите си и колко часа подир трагичния инцидент лекарите установяват и поставят иагнозата „хипотермия”, в следствие на която е настъпила смъртта – удавянето на Дядо Кирил, като се има предвид, че на 9 юли 2013-а година сутринта температурата на морската вода във Варненския залив е била 23-25 градуса – достатъчна, за да може човек със здрав организъм и добро разположение на духа да вади миди с голи ръце в продължение на 1,5 часа?

4.2333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.23 (60 Votes)

1052312 534176346630626 71349432 o

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.