В християнството (поне в руското православие) съществува необяснима склонност да се придържаме към „Стария Завет“.
Нямам предвид дори модната тенденция да се обявява всяка война за свещена, а понятието „нечистота“, което е достигнало до нас от „закона Моисеев“ и е намерило странно отражение в традициите на Църквата.
„Това, което Бог е очистил, ти не считай за нечисто“ (Деян. 11:9). Въпреки че тези думи са били изречени по отношение на езичниците, в тях е концентрирана същността на християнството като цяло и разликата му в сравнение не само с езическите култове, но и със старозаветния юдаизъм.
Противопоставянето между свещеното и профанното, между чистотата и нечистотата е в основата на всеки религиозен култ.