Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (39 Votes)
NikolaНачалото на поста ми дава повод да припомня този богослужебен текст, който се пее днес в църквата и който ни дава кратка "рецепта" за това, как се пости.



Стиховна стихира за понеделника от 1-та седмица на Великия пост

Да постим с пост приятен, на Господа благоугоден. Истинският пост е отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева, отлъчване от похотта, одумването, лъжата и клетвопрестъпването. Лишаването от всичко това е пост истински и благоприятен.

4.0588235294118 1 1 1 1 1 Rating 4.06 (34 Votes)
Публикувано за първи път във форума към "В начало бе Словото"

Много жалки изглеждат тези хленчове по адрес на критиките, които проф. Желев отправя към епископата. Много е лесно да си измиват ръцете с клишето "държавна намеса". Държавна намеса щеше да бъде, ако той в качеството си на председател на Дирекцията по вероизповеданията се опита да използва държавния механизъм, за да повлияе на едно или друго решение. Дотук виждаме само как Иван Желев, когото всички в църквата познават от много години, се изказва в качеството си на професор по богословие (един от най-добрите в момента), преподавател на много от новоръкоположените епископи, включително и на митр. Николай. На много от тях той е помагал да се развиват в богoсловието, да специализират в Гърция и т. н., така че може да си позволи да им държи малко по-различен тон. Всеки, който е бил на изпит по Нов Завет при него, знае колко е взискателен, един от малкото истински професионалисти, които си разбират и обичат работата в Софиския богословски факултет.

Освен това, смея да твърдя, че проф. Желев с тези си забележки е изразител на една голяма част от православния народ, както и на това, което с известна доза условност можем да наречем църковна интелигенция. Много ми е интересно какво ли би казал владика Николай, ако Иван Желев не беше на такъв държавен пост, а заемаше само длъжността, която изпълнява в Богословския факултет.

Вижте също: Приветствието на проф. Иван Желев

4.8181818181818 1 1 1 1 1 Rating 4.82 (22 Votes)
752158.jpgИма ли духовност, в положителен смисъл, извън Църквата? Този въпрос често предизвиква спорове в нашите църковни среди и обикновено се припокрива с въпроса, има ли благодат извън Църквата. Всичко зависи от това, какво значение се влага в това енигматично днес понятие - духовност. То е от онези реалности, за които не може да се даде определение и все пак един условен опит би бил следният: духовността е култивиране на човешкото сърце до състояние то да срещне и познае Бога. В този смисъл, да, духовност има и извън Църквата, защото Бог не само слънце и дъжд праща на всички хора, но както се казва в тълкуванието към един древен богослужебен сборник, Богу са приятни и Той приема и славословията на еретиците. С други думи, Бог цени честността на човешкото сърце, където и да се намира то. Затова Той говори на това сърце, милва и наказва тази душа, ръководи я според закона на съвестта, записан у всеки. Затова са и възможни чудесата извън Църквата.

 

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.