Мобилно меню

4.2830188679245 1 1 1 1 1 Rating 4.28 (53 Votes)
Екстремистки лозунг
Преди два дни новината за литийното шествие срещу гей-парада беше оповестена в сайта bg.altermedia.info, който, както е общоизвестно, е свързан с Българския национален съюз. От този момент нататък провокации се очакваха, така че никой от журналистите, наблюдаващи мероприятието, не се изненада, когато на т. нар. "православно" шествие се появиха млади хора с бръснати глави, както и с екстремистки лозунги. Голямата изненада дойде от друго място - "скинхедовете" на Боян Расате се държаха неочаквано мирно и кротко, а лумпените в литийното шествие се оказаха съвсем истински студенти от Богословския факултет на СУ (вижте тук).

Само преди един ден Двери БГ публикува статията на Смилен Марков "Отвъд доброто и злото", в която младият автор доказа, че на съвременното гей-движение съвсем не му е чужда идеята за сегрегация, тоест необходимостта хората да бъдат разделени заради превъзходството на една група над друга. Днес в абсолютно същия дух на сегрегация като този, проповядван от гей-организациите, няколко студенти-"богослови" поискаха хомосексуалистите да бъдат посочени, разобличени и излекувани (къде насилствено, къде не) или в краен случай същите да бъдат изселени от България.

С крайните си лозунги и необмислените си изказвания, от които личи единствено омраза, а не християнски дух, тези хора дискредитират не само Богословския факултет, но и институцията на Българската православна църква. Затова е по-добре същите да бъдат наречени анти-богослови или "обратни" богослови. Слава Богу, че обучението им в Богословския факултет още не е приключило. Дано до края да успеят да се намерят духовници и истински богослови, които да им обяснят, че грехът на събрата би трябвало да се изобличава с любов и състрадание; че литийното шествие с икони и хоругви не е протестен митинг; че да си православен не е демонстрация на някакво превъзходство над другите, а начин на живот, в който на първо място са любовта към Бога и ближния.

Естествено е, че проблемът с хомосексуалима е сериозен и по него не трябва да се мълчи. Затова нека да завършим с един добър пример, показващ истинското християнско отношение по въпроса. Текстът е част от едно интервю на о. Тома Хопко, дадено за сп. "Мирна":

Много хора търсят убежище в Православието, защото ние сме единствените, които стоим на някаква основа. Ще ви разкажа един случай: Изнасях лекции в Ню Йорк, когато моят асистент доведе един човек. Той беше участвал във Виетнамската война, раняван два пъти и докаран в Щатите полумъртъв. Беше наркоман и хомосексуалист, живял с години по улиците на Ню Йорк без дом и без пари. И така, този човек посещаваше църквата, в която бях свещеник, слушаше проповедите ми и ме мразеше - не мога да използвам думите, които бълваше за мене /по мой адрес/.

След 2 или 3 години той идва при мене и ми казва:
- Искам да стана православен. Искам да се присъединя към вашата Църква.
Тогава го попитах:
- Познаваш ли Евангелието?
А той ми отговори:
- Аз съм хомосексуалист, обратен и участвам в движение за свободата на личността и пр. Държа да знаете това!
- Добре, ще говорим за това по-късно. Чел ли си Евангелието?
След което той ми казва:
- Вие не чухте какво Ви казах.
- И какво каза? - попитах го аз.
- Казах, че съм хомосексуалист и мисля, че оттук трябва да започне нашият разговор.
- Добре, ще поговорим за това, но преди всичко: чел ли си Евангелието?
И т. н., и т. н. Когато проведохме нашата първа среща след около час, той изглеждаше готов да се разплаче.
- Какво става? - попитах аз. А той ми отговори:
- Ти си първият свещеник, мисионер, равин или какъвто и да било в живота ми, който не ми каза или: “Иди си и не се връщай, докато не влезеш в правия път”, или - “Ами добре, няма нищо лошо в това.”

Този човек беше на 40 години. Как може да се очаква от него да направи нещо, след като той не знае кой е Христос, след като не се моли. Повечето хора имат нужда от обич, имат нужда да бъдат приети, но не и насърчавани в греховете си и, ако има време, трябва да сме последователни в това начинание. Сега същият човек, от вече 10 години, е изцяло освободен от алкохола, наркотиците и каквато и да е сексуална активност. Премести се в Средния Запад, работи за Църквата, помага на алкохолици и животът му се промени из основи. Ние се нуждаем от свещеници, които да имат готовност да изслушват такива хора, да ги лекуват, да ги обичат, дори да ги провокират, защото те често се опитват да доказват, че не заслужават да бъдат обичани, което е резултат от собствената им себененавист. Този човек специално започнал подобен начин на живот на 8 или 9-годишна възраст, защото искал да накара родителите си да му обърнат внимание, защото баща му го биел постоянно и т. н., до 28-годишен не е можел да чете, защото страдал от дислексия. Той наскоро завърши училище и стана медицински служител в една болница, има работа и това е прекрасно.

Ето, с такива проблеми трябва да се справяме ежедневно, защото нашата Църква е пълна с живо ранени души.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/ad9kf 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.