Преди време с дъщеря ми четохме книгата на Михаел Енде “Момо”. Там се разказваше за едни незабележими, но всесилни господа в сиво от времеспестовна компания, които усърдно преследваха хората и крадяха времето им. Те успяваха да внушат на всеки жител на градчето, че е скучен и безинтересен, че животът му е изпълнен с глупави и ненужни занимания като сън, срещи с приятели, грижа за болна майка, хранене на папагалче, пеене в кварталния хор и т.н. Повечето хора доброволно се превръщаха в жертви, като се съгласяваха да бъдат ограбени и обезсмислени.
Няма да гледам шоуто, защото воайорството може и да не е психиатрично заболяване, но със сигурност унижава и подтиска чувството ми за себеуважение. Мимолетната наслада от току-що видяното веднага се замества с вкус на горчилка и някава пустота. Това, че наблюдавам хора, доброволно и съзнателно приели да бъдат наблюдавани, с нищо не променя моята позиция на воайор.
Няма да гледам, защото ми пробутват за reality шоу възможно най-манипулирано /разбирай режисирано/ предаване, в което участниците са поставени в изкуствена среда и докрай режисирана ситуация. За нуждите на експерименталната психология сигурно е полезно да се изследват поведенчески реакции на хора, поставени в екстремни условия, но какво общо има това с претенцията за реалити шоу и показване на живия живот? Отделна тема за размисъл е защо именно алчността, завистта и себелюбието са режисирано зазидани в основите на мини обществото в къщата.
Няма да гледам, защото ме дразнят самоцелната провокация и скандала заради самия скандал. Нямат значение нито застъпените позиции, нито мотивите и целите – всичко е добре дошло, щом вдига рейтинга и броя на SMS-те. Подобна всеядност мирише.
Защо шоуто е обидно за участниците в него
Освен за мен, като зрител, мисля че шоуто е обидно и за участниците в него. Изкуствените условия, в които те са поставени, задачите, които им се възлагат не развиват нито творческите им способности, нито личността им. Точно обратното. Резултатът от престоя в къщата е депресия с някой елементи на оскотяване. Има случаи и на психиатрични разстройства - участник от издането на играта в Полша завършва участието си в лудницата.
Ужасяващо е отношението към участниците в шоуто – те не са ценни сами по себе си, а единствено и само като генератор и средство за SMS-и. Дори и да не си вярващ християнин подобно отношение към другия, към жива човешка личност е дълбоко неприемливо.
Някои ще кажат: “Добре де, но тези хора нали доброволно са там, че и на кастинг дори са ходили и сигурно са викали ура след одобряването си. Какъв е тогава проблемът?”. Проблемът е в това, че ние доброволно вършим купища глупости. В греха също така се гмурваме доброволно. Нима не се друсат доброволно наркоманите? Повечето проститутки не го ли правят доброволно? Не обиждаме ли и не огорчаваме ли “доброволно” ежедневно най-близките си хора и най-много Бог? Ето ни още едно доказателство, че нещо фатално се е случило с човешката ни природа. Лесно, доброволно и бързо съгрешаваме, а мъчително трудно, бавно и с болка възстановяваме “нормалното” си човешко достойнство на Богоосиновени личности.
Вместо да създава среда и подходяща обстановка за развиване и възстановяване на човешката личност, “Биг брадър” изкуствено култивира среда, деградираща човешката личност и достойнство.
Защо “Биг брадър” не трябва да бъде спрян
Въпреки всичко казано до тук не смятам, че шоуто /и всякакви подобни предавания/ трябва да бъдат принудително спирани от ефир. Подобен вид медийна цензура е опасен прецедент и то не защото нарушава някой от членовете на конституцията, а защото налага обиден възглед за нашите сънародници, като за инфантилни същества, неспособни да взимат самостоятелно решения. Изкушението някой друг, по-умен, да взима решения вместо теб е опасен прецедент, просто защото не знаем кой ще пожелае в следващия момент да се нагърби с ролята на “умния” и “знаещия”.
