Преди време с дъщеря ми четохме книгата на Михаел Енде Момо. Там се разказваше за едни незабележими, но всесилни господа в сиво от времеспестовна компания, които усърдно преследваха хората и крадяха времето им. Те успяваха да внушат на всеки жител на градчето, че е скучен и безинтересен, че животът му е изпълнен с глупави и ненужни занимания като сън, срещи с приятели, грижа за болна майка, хранене на папагалче, пеене в кварталния хор и т. н. Повечето хора доброволно се превръщаха в жертви, като се съгласяваха да бъдат ограбени и обезсмислени.
Нещо такова се опитват да сторят с мен продуцентите на „Биг брадър“ – опитват се да ми внушат, че искам да гледам, че „не мога да не гледам“, че „доброволно“ трябва да гледам… Защо? Може би защото трябва да повярвам, че съм скучен и незначителен, че не се харесвам и че трябва да черпя собствената си идентичност от другите, че моят живот е функция на онзи, от екрана, че моето време и личност им принадлежи. Стига само да се идентифицирам навреме с някой от героите. Това е крайно опасно антисоциално послание.
Няма да гледам шоуто, защото воайорството може и да не е психиатрично заболяване, но със сигурност унижава и потиска чувството ми за себеуважение. Мимолетната наслада от току-що видяното веднага се замества с вкус на горчилка и някава пустота. Това, че наблюдавам хора, доброволно и съзнателно приели да бъдат наблюдавани, с нищо не променя моята позиция на воайор.
Няма да гледам, защото ми пробутват за reality-шоу възможно най-манипулирано (разбирай режисирано) предаване, в което участниците са поставени в изкуствена среда и докрай режисирана ситуация. За нуждите на експерименталната психология сигурно е полезно да се изследват поведенчески реакции на хора, поставени в екстремни условия, но какво общо има това с претенцията за реалити-шоу и показване на живия живот? Отделна тема за размисъл е защо именно алчността, завистта и себелюбието са режисирано зазидани в основите на мини обществото в къщата.
Няма да гледам, защото ме дразнят самоцелната провокация и скандалът заради самия скандал. Нямат значение нито застъпените позиции, нито мотивите и целите – всичко е добре дошло, щом вдига рейтинга и броя на sms-те. Подобна всеядност мирише.
Защо шоуто е обидно за участниците в него?
Освен за мен, като зрител, мисля че шоуто е обидно и за участниците в него. Изкуствените условия, в които те са поставени, задачите, които им се възлагат, не развиват нито творческите им способности, нито личността им. Точно обратното. Резултатът от престоя в къщата е депресия с някой елементи на оскотяване. Има случаи и на психиатрични разстройства – участник от издането на играта в Полша завършва участието си в лудницата.
Ужасяващо е отношението към участниците в шоуто – те не са ценни сами по себе си, а единствено и само като генератор и средство за sms-и. Дори и да не си вярващ християнин, подобно отношение към другия, към жива човешка личност е дълбоко неприемливо.
Някои ще кажат: „Добре де, но тези хора нали доброволно са там, че и на кастинг дори са ходили и сигурно са викали „ура“ след одобряването си. Какъв е тогава проблемът?“. Проблемът е в това, че ние доброволно вършим купища глупости. В греха също така се гмурваме доброволно. Нима не се друсат доброволно наркоманите? Повечето проститутки не го ли правят доброволно? Не обиждаме ли и не огорчаваме ли „доброволно“ ежедневно най-близките си хора и най-много Бога? Ето ни още едно доказателство, че с човешката ни природа се е случило нещо фатално. Лесно, доброволно и бързо съгрешаваме, а мъчително трудно, бавно и с болка възстановяваме „нормалното“ си човешко достойнство на богоосиновени личности.
Вместо да създава среда и подходяща обстановка за развиване и възстановяване на човешката личност, „Биг брадър“ изкуствено култивира среда, деградираща човешката личност и достойнство.
Защо „Биг брадър“ не трябва да бъде спрян?
Въпреки всичко казано до тук, не смятам, че шоуто (и всякакви подобни предавания) трябва да бъдат принудително спирани от ефир. Подобен вид медийна цензура е опасен прецедент, и то не защото нарушава някой от членовете на конституцията, а защото налага обиден възглед за нашите сънародници, като за инфантилни същества, неспособни да взимат самостоятелно решения. Изкушението някой друг, по-умен, да взима решения вместо теб е опасен прецедент, просто защото не знаем кой ще пожелае в следващия момент да се нагърби с ролята на „умния“ и „знаещия“.
Подобен тип медийни провокации са полезни поне с едно – показват степента на зрялост и способността за самоорганизация на нашето общество. Горещо ще подкрепя СЕМ, в качеството му именно на регулаторен медиен орган, ако реши да изпрати „Биг брадър“ от най-гледаното телевизионно време в часовия пояс след 02:30 ч. (малко след края на еротичните филми).
И да не забравяме – подобен род предавания живеят и печелят единствено и само благодарение на нас и нашия избор.
