В редакцията на "Двери" получаваме писма от читатели по най-различни въпроси. Сред най-често задаваните е, къде могат да намерят свещеник в родния си град, на когото могат да разчитат като на свой духовен баща. Признаваме, че тези въпроси ни изпълват едновременно с надежда и тъга: надежда за това, че хората имат нужда от истински отношения в Църквата, а не от потребителски услуги, и тъга, защото духовното бащинство е толкова оскъдно в родината ни. Публикуваме писмото на наша читателка от Казанлък, която не може да намери разумен отговор на въпроса: защо трябва да се разрушава една работеща енория и кому са нужни постоянните рокади на свещениците от един храм в друг, колчем някой успее да събере около себе си вярващи хора, които да се чувстват в църквата като у дома си. След "преместването" на свещеника в някой селски храм, се започва едно скиталчество на осиротялата енория от църква в църква, следвайки отеца си или в търсене на нов. Кому доставя удоволствие редовното разместване на свещениците? Защо сплотената около своя отец енория буди подозрителност и враждебност вместо радост у епископите ни? Докога безропотното "послушание", сиреч угодничество, и безличието ще бъде условието свещеникът да не бъде изпратен "в заточение". На тези и други въпроси търсят отговор нашите читатели, а заедно с тях и ние...
И още нещо: направихме проверка от редакцията и нещата в Казанлък настина са такива. Това го потвърдиха и млади богослови, които са въцърковени и пратени да учат свещената наука тъкмо от двамата въпросни свещеници Константин и Петър. А историята си имала и предистория: о. Петър бил преди това в катедралата на града, там се трупали много хора, "събратя"-свещеници от други църкви му завидели за "многото треби" и отчето съответно бил пратен в междувременно занемарена църква, която обаче той пак разработил и пр., и пр. Познати до болка сценарии на хорска завист, пък била тя и попска!
Жалко, че старозагорският владика не разбира от интернет и няма да прочете следващите тревожни редове. Макар че той едва ли не знае съдържанието им, но сигурно гледа на изложеното от владишката си камбанария! А - както чудесно го е казал и Христо Смирненски в "Приказка за стълбата" - погледнати отгоре, нещата тук, долу, не изглеждат толкова лоши...
"... Благодаря ви за отговора, наистина в нашия град отец Петър и отец Константин са най-добрите. Моето семейство е присъствало на неделни литургии, водени от тях двамата в Куленската църква - най-старата църква в Казанлък, при температура под нулата. Църквата е била винаги пълна. Беше наистина празник за нас. Много млади хора, много деца. Беше чудесно. Дори нашият син, който тогава беше на 4 години, да е жив и здрав, нито веднъж не каза, че не желае да идва. Това бяха само няколко месеца и то зимни. Нашите любими отци бяха пратени в изгнание. Разделиха ги - о. Петър остана в Куленската църква, но не водеше всяка неделя литургиите, а започна някакво редуване с о. Н., който за мене е добър човек, но не е за свещеник, няма това излъчване като отец Петър. Появи се и друг свещеник Иван, който се оказа, че вече е главен в този храм. Там имаше сформирана група от деца в предучилищна възраст. И те бяха изгонени. Там имаше гнезда на лястовички и те бяха изчистени да не цапат. А на нас о. Петър ни беше казал, че това са Божии чистачи. Всичко хубаво бавно си замина. Питала съм много пъти о. Петър, защо стана така, но той не отговаряше. Пенсионираха го. Той беше много огорчен. Забравих да кажа, че се направи ремонт на църквата и вече не прилича на църква, а на музей... На 23 юни присъствах с моите деца на среща с монах от Великобритания, поканен от о. Петър и о. Константин. Отец Константин така се плъзна на модерния гранитогрес, че ако не беше Господ да го запази, вероятно много щеше да се нарани.
Сега о. Петър ходи по Балканите, вместо да е при хората, които имат нужда от него. Защото някой си там в Стара Загора и в Пловдив е решил, че той не става вече. А сега за о. Константин. Едната неделя служи в Казанлък, а другата неделя - в с. Крън. Когато о. Петър не служи в неделя литургия, отиваме в другата църква, където е о. Константин. И така едни и същи хора сме или в едната, или в другата църква. Защо о. Константин не беше оставен като главен на някоя Казанлъшка църква, а го пратиха по селата, а на тези места назначиха палячовци?... А в другата църква свещеникът вече е общински съветник от Атака. Е, как да ходя там, няма да ходя при тези хора. Аз си мислех, че само в светския живот има такива интриги и затова се обърнах към духовници. И двамата бяха страхотен екип. Но този там в Стара Загора иска да ги унищожи. Поисках от Вас да ме свържете със свещеник, за да ми обясни, защо става така и така ли е навсякъде в България? Вие може ли да зададете въпрос на Старозагорския митрополит: защо раздели двамата свещеници и защо до ден-днешен о. Констатин не е главен на някоя Казанлъшка църква, а все е в немилост? Извинявайте, че пиша толкова неправилно - не помня имена на църкви, не знам как се наричат свещениците, които отговарят за определена църква, не съм наясно със структурата в църквата. Но това не е толкова важно за мене и затова не го зная. За моето семейство и особено за нашия син е важно да имаме духовен баща и, когато ми е необходимо, да отида в църквата и да го открия. Благодаря Ви!"
Вижте също: Старозагорска митрополия реагира светкавично на коментар в Двери.БГ
