Мисли по повод интервю на режисьора Николай Поляков във в-к “Монитор” от 16.1.2007 г.
Текстът е отговор на следната публикация в "Монитор": Николай Поляков, режисьор: Дядо Гавриил реагира като партиен секретар
Помня как през 80-те години на миналия век един свещеник от София беше прочел на епархийската свещеническа конференция доклад, в който се опитваше да обясни Евангелските чудеса по “научен” способ или с други думи - да ги отрече. Тази своя лекция я беше чел по разни места и тя, разбира се, се харесваше на официалната атеистическа доктрина. Още тогава като млад йеромонах го разгромих словесно и помня, слизайки от амвона, казах много емоционално пред всички, че който съблазнява другите, го чака Божият съд. През живота си, нито преди 1989 г., нито след това съм правил в това отношение компромиси със съвестта си.
Дискусия: "бТВ-репортерите: сделка с кого?"
Преди време споделих една моя идея с варненски свещеник: да се организира семинар за местните журналисти, които отразяват живота в Църквата. Да бъдат запознати с правилата, каноните, догматите в Църквата, устройството на БПЦ, термините, традициите, обредите и т.н. - т.е. това да е за тях една допълнителна професионална квалификация. Къде може тружениците на “четвъртата власт” да научат “за Спасовден, за душите на мъртвите, за това как да оздравеят болните...”, ако не от професионалистите – тези, които ежедневно с това се занимават.
Сега се уверявам, че тази идея е крайно време да се реализира! От нея се нуждаят (особено!) и “(бтв)репортерите”...
Православието не е шоу или атракция
Нов архонт изгря в Галактиката
Преди около две седмици се придвижвах с кола по софийските улици. На едно голямо кръстовище спрях на светналия пред мен червен светофар (както, впрочем, обикновено постъпвам).
Зад мене заби спирачки един поочукан Опел. От него с мъка се измъкна едър субект, който взе да ръкомаха и да жестикулира с ръце. В първия момент си помислих, че чичкото просто малко по-емоционално вика вестникарчето от кръстовището. Трябваха ми пет минути, за да осъзная, че знаците с ръце и крясъците всъщност са по адрес на моята майка, чийто син-нещастник си позволява да спазва Закона за движение по пътищата.
Първоначалният шок от нелепата ситуация бързо отмина и се смени с гняв и негодувание към балканския бабаит. На следващото кръстовище спрях колата, бабаиткото усети, че май е попрекалил и бързо-бързо се изнесе по уличките.
Защо ви занимавам с тази историйка ли? Защото днес се почувствах по същия начин. Няколко минути не знаех как да реагирам, след като научих за водевила с Галактион, Бинев, Бърнард Лоу и Ко(мпания). Отдавна не се бях чувствал толкова нелепо. А след това се усетих като напсуван на майка. И много се ядосах.