Нацията ни изживява мигове на велика радост. Най-после това, което на моменти ни се струваше невъзможно, вече е факт – петте медицински сестри са в родината и свободни. Край на осемгодишните им страдания, край на дългогодишното очакване. Истината най-после възтържествува. Но съзнахме ли, коя истина?!
Естествено, след тази дългоизстрадана радост не закъсняха и коментарите – кой помогна, как помогна, защо помогна, на кого да благодарим? Не че всички, които спасиха от смърт нашите медици – къде безрезервно, къде от своя си интерес, не заслужават благодарности. И то големи. Не че малцина работиха усърдно през тези осем години. Не. Техният принос никой не може да отрече. И не бива. Затова и имената им не преставаха за звучат в коментари и зрителски обаждания. Сред тях обаче натрапчиво се усещаше липсата на едно име. Едно единствено име. Премълчано? Или забравено?! Най-важното Име. Името на Онзи, Който заслужава най-голямата ни благодарност. На Онзи, без Чиято блага воля нито медиците ни днес щяха да са на свобода, нито нацията ни да изживява тази велика радост.
Естествено, след тази дългоизстрадана радост не закъсняха и коментарите – кой помогна, как помогна, защо помогна, на кого да благодарим? Не че всички, които спасиха от смърт нашите медици – къде безрезервно, къде от своя си интерес, не заслужават благодарности. И то големи. Не че малцина работиха усърдно през тези осем години. Не. Техният принос никой не може да отрече. И не бива. Затова и имената им не преставаха за звучат в коментари и зрителски обаждания. Сред тях обаче натрапчиво се усещаше липсата на едно име. Едно единствено име. Премълчано? Или забравено?! Най-важното Име. Името на Онзи, Който заслужава най-голямата ни благодарност. На Онзи, без Чиято блага воля нито медиците ни днес щяха да са на свобода, нито нацията ни да изживява тази велика радост.