Нередности, традиция, закон са три понятия с малка или никаква връзка помежду си. Но ще посочим, че връзка между тях за съжаление има. За съжаление, защото не би трябвало да има, както всеки ще се съгласи.
Църквата е богочовешки организъм. Това го знаят и казват не само богословите, но и всеки по-грамотен вярващ без редовно богословско образование. И съжаление предизвикват случаите, в които надделява човешкото в живота на вярващите (тук влизат и клириците – дякони, свещеници и епископи на всички постове, доколкото всички клирици по презумпция се ръкопологат от средите на вярващите християни). Надделява човешкото и се стига до нередности. Независимо дали ги виждат останалите хора или си затварят очите, за да не ги обвинят, че изпадат в „осъждане на другите“, нередности съществуват. Тях ги предвижда и църковното законодателство, включително и уставът на Българската православна църква – Българска патриаршия. Но те не се случват защото църковното законодателство ги предвижда, а то ги разглежда, защото самото то е плод на дълговековния опит от живота в Църквата.