Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (87 Votes)

Dimitar PopovТрудно е да се пише за човек, с когото си бил близък. С Митко Попов бяхме състуденти, приятели и по някое време – колеги в Семинарията. Още като студент той се отличаваше с бърза и поразяваща мисъл. Винаги намираше точните думи, с които да изрази позицията си. Един наш професор беше му казал по време на лекции: „Колега, Вие имате експлозивен разум!“.

Митко винаги казваше това, което мисли. Беше в добри отношения с почти всички в Семинарията – от ректора до последния чистач – без да бъде конформист, нагаждач, подлизурко. Да не говорим за отношението му към учениците, на които, въпреки неговата привидна строгост, беше любимец.

Въпреки че притежаваше буен, непокорен дух, той спазваше църковните установления, зачиташе йерархията и имаше почтително отношение към всеки човек. Вярата му беше не показна, а дълбоко съкровена; мястото пък, което сам си беше отредил, беше в дъното на храма, почти в притвора.

4.9162303664921 1 1 1 1 1 Rating 4.92 (191 Votes)

DIVINE LITURGYСпасението е като движение по двулентов път: за него „работим“ и в храма, и насаме.

Някои казват: „Всеки ден се моля, нямам нужда да ходя на църква, където свещеникът е пияница, блудник, сребролюбец…“. А други твърдят: „О, ходя на толкова много църковни служби, че не е необходимо да се моля и у дома“.

И двете мнения са погрешни. Щастлив съм, че идвайки от страна, която е между традициите на Гърция и Русия, всъщност съм изпитал и двете. Но от опит имам изградено собствено мнение за църковните служби. Ще се изразя образно.

Представете си, че празнуването на определен празник е като да отидеш в най-добрия ресторант с най-изкусния Готвач.

4.9491525423729 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (59 Votes)

Притчата за Блудния син (Лука 15:11-32). Мисля, че тя е ценна дори и за тези, които не са вярващи. Свикнали сме да приемаме Блудния син като символ на прегрешилата пред Бога душа и отдалечилото се от Него човечество, което трябва да извърви своя път на покаяние и завръщане. Така обаче картината не е съвсем пълна.

За мене образът на падналото човечество не се свежда само до Блудния син – обобщен е от двамата синове. Замисляли ли сте се защо в тази притча присъства образът на другия брат? Нима без него би била по-малко въздействаща? Едва ли. Обаче и той е там. И ми се струва, че това е важно.

Блудният син рекъл на баща си: „Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота“. А никакъв дял не му се е падал, докато баща му е бил жив. Но „бащата им раздели имота“. Евангелският текст не казва „даде му дела“, а „раздели им имота“. Всеки от синовете е взел дела си. Питал съм се дали ако Блудният син не беше „прахосал имота си“ в далечната страна и не беше „изпаднал в нужда“, за да „дойде в себе си“, би се замислил за завръщане?

И, признавайки пред себе си и баща си, „съгреших против небето и пред тебе“, за какво се е разкайвал: че е оскърбил баща си, претендирайки имота му, че е пропилял имота си безпътно? Или че е изоставил баща си, заминавайки за далечната страна? Струва ми се, че е последното.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (39 Votes)

jkХората жадно вдишват въздуха на медийното пространство, пропито с ненавист, и заразата обхваща милиони; архим. Сава (Мажуко) за информационната атмосфера през последните дни

„В последния миг преди смъртта няма смисъл да се суетиш!“ – казваше баба ми. С годините все по-често си припомням тези мъдри думи.

Мама мърмори:

- Трябва да накупим варива и сол. Нека да има. Хората купуват с килограми, пък ние нищо не правим!

- Че за какво ни е толкова сол?

- Ами ако започне война? Виж, че само за това говорят! Нека си стои солта, то ще се види.

- В последния миг преди смъртта няма смисъл да се суетиш!

Надежда Тефи разказва как по време на гражданската война е видяла един генерал, който лакомо се тъпчел с торта.

- Ама вие не обичате сладки неща!

- Не мога да ги понасям! Ама какво да правя? Трябва да ям. Ами ако това е последната торта и вече никога няма да има друга?

4.9341317365269 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (167 Votes)

cf83В книгата Червеният площад и чичо Артур Христос Янарас (известен гръцки професор-богослов, бел. ред.) разказва за разговора си със своята екскурзоводка и преводачка, когато бил в Москва през 1982 г. на конференция, организирана от Московска патриаршия. След първите обичайни въпроси той я попитал:

- Имате ли някаква специална връзка с патриаршията?

- Абсолютно никаква, аз съм атеистка, отговорила тя.

- Атеистка по убеждение или от незнание?

Тя се усмихнала и не отговорила.

Всеки път, когато срещна самоопределящ се „атеист“, тази случка ми идва на ум. А когато се обърнах към един човек със същия въпрос: „Атеист сте по убеждение или от незнание?“, той ми отговори: „По убеждение“. Но не ме убеди. Сигурно е имал предвид „незнание“.

 

И рече старецът...

Гледай да имаш милост към всички, защото чрез милостта човек намира дръзновение да говори с Бога.

Авва Памб