Мобилно меню

4.9310344827586 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (232 Votes)

507Свещ. Йоан Бурдин от Костромска епархия на РПЦ стана първият руски свещеник, съден по новия закон за „разпространение на невярна информация за специалната операция в Украйна“. Един репресивен закон, който легитимира репресиите и доносничеството. О. Йоан беше арестуван по сигнал на негов енориаш, който се възмутил, че енорийският му свещеник се обявил срещу войната. Оттогава измина повече от месец, свещеникът е освободен от енорийска дейност „по искане на енориашите“. О. Йоан продължава да проповядва, но в думите му няма обида, нито осъждане. Публикуваме този негов текст като втори в нашата поредица, която показва как руските свещеници и миряни оценяват духовната криза, пред която са изправени. Това е неговият съвет към християните, които изпитват дълбока болка от случващото се в РПЦ и го усещат като предателство на Христос.

Недостойното поведение на пастирите поставя пред много членове на Църквата въпроса: може ли да се ходи на църква, да се приемат тайнствата, ако свещенството не спазва евангелските заповеди?

Особено сериозни съмнения възникват в случаите, когато духовенството изрича думи, изпълнени с ненавист и злоба, твърдейки, че са в синхрон с евангелското учение. Какво е това, ако не хула срещу Светия Дух (Мат. 12:31)?

Къде слепите водят слепците, ние знаем. Все по-често обаче хората, които не са загубили способността да различават добро от зло, които не са загубили милосърдието и съвестта си, питат: а няма ли и аз да падна в същата яма, ако остана член на това заблудено стадо? Достатъчно ли е това, че не приемам със сърцето си нечии кощунствени думи и постъпки? Още повече, че и Писанието казва: „Затова излезте из средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто се не допирайте, и Аз ще ви приема, и ще ви бъда Отец, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери“, казва Господ Вседържител“ (2 Кор. 6:17-18).

4.9344262295082 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (305 Votes)

8c85bd0ce1d28e0190464c7bde2d88928a4b6d24От началото на войната десетки хора публично отказаха да смятат себе си за чеда на Руската православна църква. Един от тях, сценаристът и продуцент Иван Филипов, разказва как е приключил почти четиридесетгодишният му живот в Църквата. За реалния брой хора, напуснали РПЦ или дори Православието, не можем да съдим, но е факт, че позицията на РПЦ в тези критични за Русия, Украйна и целия свят времена създаде проблем пред съвестта на хиляди вярващи.

В няколко последователни дни ще ви представим три текста, създадени от руски автори и предназначени за руските читатели – три различни погледа и решения и едно общо усещане за болка и предателство на Христос.

Ходя на църква още от дете. Когато се родих, майка ми и по-голямата ми сестра вече бяха кръстени и известно време ходеха в една популярна сред интелигенцията енория в Москва. Помня, че татко беше кръстен по-късно – като малък ми беше строго забранено да разказвам за това на външни хора или да го споменавам по какъвто и да било начин извън семейния кръг. Въпреки че беше късното, по-свободно десетилетие на 80-те години на миналия век, хората можеха да бъдат арестувани заради вярата си, а татко беше безпартиен, въпреки че работеше в изследователски институт, свързан с Централния комитет на комунистическата партия. Както и да е, минаха повече от тридесет години, а аз все още си спомням всичко.

Помня, че на двора ми се подиграваха, че съм „вярващ в Бога“ (престанаха след 1991 г.), а веднъж в плувния басейн треньорката по плуване ми свали кръстчето. Особено добре си спомням този епизод, защото кръстът не беше на верижка, която лесно би се скъсала, а на връвчица – беше ужасно болезнено.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)

 MG 7502Свършва Великата седмица. Седемте дни са посветени от Църквата на събитията от последното влизане на нашия Господ Иисус Христос в Йерусалим. Това са: очистването на храма от търговците, символното проклеване на безплодната смоковница (смокиня), оплакването на Свещения град, прощалната вечеря с учениците, известна като „Тайната вечеря“ (защото на нея е установено тайнството на тайнствата – светата Евхаристия), прощалната беседа с апостолите, първосвещеническата молитва-разговор на Спасителя с Неговия небесен Отец, предателството на Юда, отиването в Гетсиманската градина и молитвата там, залавянето, съденето пред юдейските първосвещеници, пред цар Ирод Антипа и пред управителя Пилат Понтийски, осъждането на кръстна смърт, разпятието, смъртта на кръста, оплакването и погребението.

Заради страданията на Иисус Христос в тези последни дни от пребиваването Му сред нас седмицата се нарича още Страстна (от старинното значение на думата страст = страдание).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (19 Votes)

thumb4 Plashtanica na Spasitelia blaginform.ruВелики петък е. За всички християни това е ден на скръб за мъките, разпятието и смъртта на нашия Господ Иисус Христос на кръста.

В Рилския манастир сутринта службата започна под силен дъжд. Вещественото неразумно небе ридаеше с едри сълзи за изкупителните страдания и смъртта на своя Създател, Когото разумните Му творения не проумяха и не приеха, но продадоха и предадоха, и настояха Той да бъде убит като злодеите на позорен кръст. Жалките те! Не можеха и да си представят, че никоя цена не е достойна за Безценния и никое предателство не може да попречи на Божия промисъл за изкуплението на всички човеци, включително и на най-недостойните за това високо определение.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (25 Votes)

viber image 2022 04 21 13 55 22 824Велики четвъртък е винаги през пролетта в северното полукълбо на нашата земя, която Бог е създал и ни е поставил да живеем в нея. Времето обикновено е хубаво, сравнително топло. Така си планирах и аз поклонническото пътуване до Рилския манастир за последните дни на Великата седмица: да тръгна от къщи в сряда следобед и да стигна до вечерта в манастира. Само че в сряда по обяд в София заваля сняг на парцали, какъвто и през зимата не беше валял. Е, не натрупа много, но все пак си е път, а в планината всеки снеговалеж създава затруднения.

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари