Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

002 2През есента на 2005 г. подготвях дипломна работа на тема: „Постът в Православната църква“. Архим. Авксентий ми беше курсов ръководител и една от задачите, които ми постави, беше да се свържа с православни манастири в България и да проуча техните устави, свързани с православния пост.

Пишех писма, изпращах ги и чаках отговори.

Съпругът ми знаеше, че търся възможно повече адреси на манастири и един ден, докато четял вестник, попаднал на статия за един малък манастир – „Св. апли Петър и Павел“ край с. Златар, Шуменска област.

Написах писмо и до този манастир.

Получих отговор от игуменката на манастира майка Ксения, което започваше с радостния възглас на Божиите ангели, които известяват Рождеството на Спасителя: „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Лука 2:14).

Слава Богу, духовната връзка с майка Ксения продължи през годините с разговори по телефона и само една лична среща до онзи ден, в който родната ѝ дъщеря ми съобщи, че майка е отишла при Бога (тук).

Сега отново пиша, но не писмо до нея, а писмо за нея.

4.953216374269 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (171 Votes)

2022 04 27t215834z 1999034248 rc2qvt91zcre rtrmadp 3 ukraine crisis chernihiv region 3В началото на 16 в. известният доминикански богослов Франсиско де Витория,[1] един от защитниците на правата на индианците от Новите земи, пише следното: „Въпреки че въпросните варвари не са напълно умопомрачени, те не са далече от това… Те не могат или вече не са в състояние сами да се управляват по-добре от умопомрачените или от дивите зверове и животните… Тъпоумието им далеч превишава това на децата и лудите от другите страни“.[2] И още две свидетелства от епохата, които откриваме в книгата на Цветан Тодоров Завладяването на Америка. Въпросът за другия. Първото е на доминиканския монах Томас де Ортис: „Те са тъпи и смахнати. Не ценят истината, освен когато е в техен интерес; непостоянни са… Грубияни са… Не се поддават на възпитание. От наказанията не извличат поука… На десет-дванадесетгодишна възраст като че ли дават надежда за известна цивилизованост и някакви добродетели, но по-късно стават истински скотове. Поради това смея да твърдя, Бог не е сътворил по-порочно и животинско племе, напълно лишено от добрина и култура“.[3] А ето и част от възгледите на Хуан Хинес де Сепулведа, философ и доминиканец, който никога не е стъпвал в новооткритите земи: „По отношение на благоразумие, сръчност, добродетелност и човечност тези варвари отстъпват толкова на испанците, колкото децата на възрастните и жените на мъжете; между тях и испанците съществува такава разлика, колкото между суровите и жестоките, от една страна, и най-милосърдните, от друга, между крайно невъздържаните и въздържаните и умерените; и смея да твърдя, че тази разлика е не по-малка от разликата между маймуните и хората“.[4]

4.9163636363636 1 1 1 1 1 Rating 4.92 (275 Votes)

549Един познат християнин, благ и внимателен човек, от онези, които не убиват дори муха, без да си помислят, че и тя е Божие създание, след началото на войната в Украйна коментира с разбиране изпращането на руски наборници на бойното поле: „Нищо, нека трупат опит…“. Каза го с благ глас, вероятно със същата кротост чете Акатиста към Божията майка. Няма да крия, че тези думи силно ме поразиха: та нали Господ казва, че не може от един извор да тече сладка и горчива вода? Как е възможно един и същи човек да жали дори комара, но със спокойно разбиране да приема изпращането на сигурна смърт на 20-годишни момчета? При това смърт съвсем не героична, както би загинал защитникът на своята земя и дом, а като нахлуващи в една чужда страна, където ги посрещат като агресори. „Нищо, нека трупат опит…“. От началото на войната досега над десет хиляди са загиналите руски войници. „Но, нищо…“. Сигурна съм, че и сега би повторил тези думи.

4.9377431906615 1 1 1 1 1 Rating 4.94 (257 Votes)

204860739Имало едно време по разните царства и господарства много царе и крале, дори и императори, ама и тях ги наричали царе. Под тия царе и крале, и дори императори пък имало под-царе и под-крале. Така било, знам го от дебелите книги! Макар че, да си призная, там за под-императори нищо не пише.

Та тия царе и крале, и дори императори живеели и царували от пелени до… памперси. А когато на някои нетърпеливци им се виждало, че царят нещо прекалено много дълголетства, правели заговор и му спирали дълголетието – къде с кинжал, къде с отрова, къде… (е, да не прекаляваме с примери за зверствата!).

В едно голямо царство, голямо и хубаво, направо прабългарско, имало едни под-царе, които уж не били до-животни, но обичали да се заседяват на под-престолите си, защото така парите дори да не текат, поне капят обилно и най-важното – редовно. Та имало по нашите земи един такъв под-цар, който нищо особено не вършел, но затова пък бил с добро възнаграждение от царя и с усърдно блюдолизничене пред много царе и господари успявал дълго време да си запази топлото и доходно местенце в сянката на падишаха, както се казвало по онова време на нашенски говор. Но най-накрая дошъл му и на него краят, когато старият голям или главен цар казал „Край!“ и доброволно отстъпил престола си на един млад и напорист голям главен цар, когото француски образованите придворни вече наричали премиер, демек първенец. Това звучи много хубаво, наистина, но те са неинтересни подробности.

4.9137931034483 1 1 1 1 1 Rating 4.91 (232 Votes)

photo 2022 03 22 17 10 18Публикуваме и третия текст, посветен на духовната криза на християните в Русия. Насилието над съвестта предизвиква различни реакции, някои от които болезнени и крайни. Този текст разказва как не бива да се говори на хората, как пропагандата убива не само силата на църковната проповед, но и душата на човека. За християните, и особено за църковните пастири, е важно да наричат нещата с истинските им имена, за да могат да направят нравствен избор.

Ето, войната достигна и до нас. Когато казвам това, нямам предвид картина от телевизора, а истинската болка и трагедия. Наскоро отец А. разказа публично историята на една жена, която загубила вярата си, след като получила писмо за смъртта на сина си, участвал в „специалната операция“ в Украйна. Тя изпаднала в нервен срив, загубила вярата си и помолила един познат младеж да върне нейните домашни икони в църквата.

„Защо Бог не ми помогна, след като се молех?“ – такъв е въпросът на нещастната жена към Бога. Може би това е бил единственият ѝ син, надежда и подкрепа в този свят на майка си, която вече била в напреднала възраст.

Защо се получи така? От Русия беше отнет „свещеническият жезъл“, като нямам предвид само тези, които отслужват тайнствата, а и онези, които със своето мъдро слово и съвет участват в живота на обществото и на конкретните хора.

Гласът на Църквата, който предупреждава за стъпки и решения, които не са угодни на Бога, не се чува. Нейният глас съвсем се слива с гласа на официалната държавна пропаганда, която предава волята на светската власт.

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики