„В духовния живот не можеш да удряш спирачки, когато ти искаш..”
Поредната трагедия на пътя. Смъртта като валяк покоси пет живота. Така, съвсем неочаквано и в гръб. И сложи край на плановете за футбол в края на седмицата, за редовната среща с приятелите, за обещаната разходка с децата в парка... Под валяка останаха една неслучена сватба, една неизживяна радост от първия учебен ден и още много други неща – от онези малките, които пълнят деня ни с цвят и смисъл. Толкова самоочевидни и сигурни за нас, живите, и така невъзможни за онези, които внезапно минаха от другата страна на чертата.