Случващото се през последните дни с авторитета на ректора на Софийската духовна семинария Величкия епископ Сионий – съответно с авторитета на самата семинария, съответно с авторитета на Българската православна църква, съответно с авторитета на Църквата въобще – не е нито ново, нито непознато. То е толкова старо, колкото и самото човечество. Схемата е добре известна на майсторите в този жанр и в общия случай работи безотказно. Да му мисли поредният орезилен.
Всъщност тези неща се случват кажи-речи непрекъснато – и в Църквата ни, и в странното ни общество, за което още в края на ХІХ век Константин Иречек беше написал, че най-лошото му е „чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата” (Дневник, 13.12.1881). Така че – нищо ново!