Пиша ви с голямо огорчение и болка по повод статията във в. "Монитор" от 10.8.2010 г. (тук), насочена срещу отец Иван Христов от Разбоишкия манастир. Приемам я като инсинуация срещу Българската православна църква и срещу неин служител, когото познавам от години и уважавам. Докато четях тенденциозното съчинение на Силвия Николова, се питах: каква е целта на "справедливия й гняв" срещу отеца? Нали тя самата твърди, че епископ Йоан "вече пише мотивите за освобождаването му"? Дали е търсена само сензацията или има нещо по-дълбоко. Надявам се да ми отговорите на този въпрос.

Много обичам да нося ордени и се надявам да ме разбирате. Друго е все пак да се окичиш с някое и трето орденче, да ти увиснат на гирлянди по гордата гръд, да блестят и хвърлят достойни отблясъци върху околните. Просто красота! При това някак лична, интимна, прелестна, нали? Да!

Затова намислих да направя скромно предложение на народните ни избранници, ако не може да ми дадат лично на мене, ей така, по заслуги, да речем, някое и друго първостепенно държавно отличие (за огърлия не съм писал от скромност), то поне те, парламентарниците, да инициират, както казват по-умните политици, едно проектозаконче за поголовното орденоносене на българския народ. Величаво, нали? Да!

Но по пътя към парламента, дето кой знае защо журналята понякога му викат народно събрание, току пред сградата на Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия, ме срещна един млад и напет расоносец, когото познавам от важни публични сбирки на отбраното българско общество (да си призная тук: хич не обичам думата „елит”). Та той ми рече едно-друго, аз му рекох трето-четвърто и накрая онзи, нали е млад и умен (откровено казано, не знам обаче дали е учен), отсече някак си авторитетно:

- Абе ти, господине (и си ми стана драго, че ми вика „господине”), защо всъщност не запредложиш твоето предложение на Святейшият Ни Синод? – точно така го рече и го запомних, даже с главните букви!

- А защо на Святейшият Ви Синод? – отвърнах аз с кратък въпрос.

- Ми много просто!

До тоя момент (честна дума!) аз не мислех, че нещата в нашата родна Българска православна църква – Българската патриаршия са толкова прости, ама нали знаете – докато е жив, човек се учи.

Създаването на шокиращи новини на всяка цена поглъща безогледно всякакви теми и посяга на църковни авторитети. Комерсиализацията и стремежът към високи тиражи на един от най-масовите седмичници не се посвениха да посегнат на вярата и на националните ни символи. Звукът на парите явно заглушава гласа на съвестта и най-малко вярата е способна да спре циничните писачи.

Как се държат популярните медии с църковни служители и по какъв начин дезинформират обществото стана ясно съвсем наскоро. Единствената цел на т. нар. български таблоиди се свежда до произвеждането на най-грозни клюки и сензации. Въпросните медии никак не се свенят да посягат на авторитета на Българската православна църква. Колкото по-шокиращи и неверни са писанията, толкова по-голям е очакваният тираж. За какво става дума в конкретния случай? - След предварителна уговорка репортер на жълт вестник се срещна с отец Георги Спасов от столичния храм „Св. Петка-Параскева Самарджийска”. Разговорът продължи повече от час и имаше като свой основен акцент духовните проблеми на обществото, младите хора и историческа ретроспекция по историята на храма.

Две различни понятия, които имат и много общо помежду си. И най-общото им е, че започват масово да липсват, включително и от църковните медии. Пуска N-ската митрополия съобщение, в което поради липса на журналистически и богословски капацитет (европейска терминология!) архиепископ на исторически град в Палестина (днес в държавата Израел) е пратен в "мистично" звучащата Иоапия. А той, нищо неподозиращият, си е архиепископ на добре известната Йопия, където св. апостол Петър е видял видение-поука-поръка да не прави разлика между чисти и нечисти хора, защото "което Бог е очистил", никой няма право да го смята за нечисто (Деян. 10 гл.)! Да, ама когато писалият съобщението не си е научил урока по Свещена история (пък се е дипломирал по богословие, та чак и по теология), виждате, че нещо пак някъде куца, включително и в богословското образование, и сигурно пак аз съм виновен!

Виновен съм, признавам си, че някои хора не познават църковния правопис. Но е известно и на непознаващите го, че той се различава малко от официалния книжовен, имаме си по някоя и друга главна буква в повече, по някоя и друга "особено изписана" дума като "престави се" (без "д", т. е. "премести се", "пресели се" от този живот в отвъдния), "постриган" (без "д", макар да става дума пак за "мъничко" подстригване, но се ползва старинна форма на думата), "исконен" (а не "изконен", макар че произходът е такъв, но се взима старинната форма на думата с асимилация на "з" в "с") и пр. Странни са тези думички на мнозина, изглеждат им като особнячество, много от хората никога не могат да ги оправят, но пък не е голяма работа - научаваш 10-ина такива особени думи успоредно на съвременните и добиваш самочувствието на църковник!

Думата ми тук е обаче за писането на главни букви там, където не е прието. Например прилагателното свети/света/свето се пише с голяма буква, само когато е за Света Троица, съответно Свети Дух, но всички други "свети" пред имена на светци и на Божията майка са с малка буква (освен когато са в кавички, т. е. като означаване на "фирма", напр. храм "Св. Георги"). И това е установено от богослови, специалисти в езиковите въпроси, прието е преди десетилетия и трайно е въведено в употреба. Някои съвременни писачи на църковни текстове обаче се престарават, като пишат едва ли не всяко свети/света/свето с главна буква. На такива хора няма какво друго да се каже, освен да се пригоди казваното за говоренето "не говори, преди да мислиш" в "не пиши, преди да се научиш да пишеш правилно!"