Свикнали сме да говорим за Възкресениe Христово, като за едно събитие, което не ни засяга. « Христос Възкресе! » - повдравяваме се с Пасхалния поздрав, забравяйки, че Спасителят е възкръснал единствено и само заради нас, забравяйки, че в тази нощ ние празнуваме, не просто Възкресението на Спасителя, а нашето Възкресение чрез или в Него. Самото Възкресение не допринася нищо на Светата Троица, понеже Бог пребивава в абсолютна пълнота, но то или по скоро Той (Нашият Спасител) дава много на нас ... всъщност всичко истинно, към което можем и трябва да се стремим.
Бих искал да ви покажа Пасхалната нощ през очите на едно дете, което бях аз преди известно време ... Службата на Пасха е уникален момент в живота на всеки от нас. Още си спомням моето първо бдение на Пасха и честно да ви кажа, трудно ми е да го забравя. Една пролетна нощ, като всички останали, но ние сякаш не бяхме същите. Хванал прабаба си за ръка, бързах към нашата църквица, която не беше никак малка за това селце. Влизайки вътре, веднага почуствах силния аромат на тамян, който се носеше във въздуха, църквата беше препълнена. Малкият хор, благодарение на който, през годината отецът усъвършенстваше присъщото си търпение, тази вечер бе неузнаваемо добър.
Във въздуха освен димът на тамян се разнасяше и още нещо, толкова необяснимо, колкото и реално... Виждах го върху лицата на хората. Лица, които познавах добре, а тази нощ, ми се струваше, че не бяха същите. Това не бяха тези хора забързани в своето ежедневие, потънали в своите проблеми, които срещах всеки ден на улицата. Намирах се пред хора, които от светска гледна точка, не бяха « преуспели » в живота си. Хора обикновени, които нямаха възможност да отидат да живеят в големите градове. Много от тях работеха не по призвание, а по неволя, като често, това което получаваха не им стигаше дори за най-насъщните нужди ... и въпреки всичко те бяха щастливи тази нощ, понеже казваха или по скоро викаха от радост: « Христос Воскресе! ».
Във въздуха освен димът на тамян се разнасяше и още нещо, толкова необяснимо, колкото и реално... Виждах го върху лицата на хората. Лица, които познавах добре, а тази нощ, ми се струваше, че не бяха същите. Това не бяха тези хора забързани в своето ежедневие, потънали в своите проблеми, които срещах всеки ден на улицата. Намирах се пред хора, които от светска гледна точка, не бяха « преуспели » в живота си. Хора обикновени, които нямаха възможност да отидат да живеят в големите градове. Много от тях работеха не по призвание, а по неволя, като често, това което получаваха не им стигаше дори за най-насъщните нужди ... и въпреки всичко те бяха щастливи тази нощ, понеже казваха или по скоро викаха от радост: « Христос Воскресе! ».