Гладната стачка на отец Иван Янков от Сливен пред сградата на Сливенска митрополия привлече общественото внимание не само към нерешения проблем с избора на Сливенски митрополит, но и със своята необичайност за църковните среди. Отчаяно желание за диалог или отказ от диалог е гладната стачка, бавно самоубийство ли е или е саможертва?
Гладната стачка като форма на протест винаги е насочена към обществото. Тя не засяга само протестиращия и негови опоненти, но нейната цел е да ангажира общността. В нея се проявява и религиозно измерение, доколкото гладуващият апелира към морални и човешки ценности. Според специалистите, изследващи явлението, гладуващият привлича вниманието на обществото към това кой има право да създава закони и дали, разбира се, ги спазва. Това е послание, което ни показва още Софокъл в трагедията на своята героиня Антигона в едноименната пиеса (трагедия). Тя умира, затворена жива в гробница, за да не може да се храни. И умира, като отстоява неписаните закони и се противопоставя на писаните закони в лицето на Креон. Раннохристиянският мъченик Якинт (Хиацинт) пък умира едва двадесетгодишен от глад заради отказа си да яде идоложертвена храна, която е била единствената, предлагана му в тъмницата. В съвременната гръцка богословска мисъл има интересни изследвания, проследяващи приликите и различията между аскетичния пост (в неговата крайна форма на гладуване) и гладната стачка като модерно явление.