Мобилно меню

4.9457013574661 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (221 Votes)

2020 10 31 2217Думата ми е за новината, свързана с въдворяването на новия Доростолски митрополит в епархията му, приличащо по-скоро на архиерейски събор, отколкото на посрещане на владика. Впрочем, присъствието на други владици при въдворяването на нов митрополит се въведе у нас от няколко години като заемка от гръцката църковна практика. Но добре щеше да е тези, които го въведоха, да се замислят какъв точно е смисълът на тяхното присъствие при подобни моменти. Неслучайно българските архиереи в миналото са установили, че при въдворяването на нов митрополит не трябва да има други архиереи, защото в този ден той, новоизбраният, е посрещан като архипастир. Нему се отдава чест и присъствието на други короновани особи е неуместно. Защото той после може да ги кани за щяло и нещяло, но посрещането му е ден важен за епархията, когато се акцентира само и единствено върху новия архиерей. Знам, че някой „компетентен“ веднага ще контрира, че по време на комунизма това е било направено нарочно, за да неглижира посрещането на нов митрополит. Да, ама не! Слава Богу, всички подобни събития са описани в Църковен вестник поне сто години назад.

4.85 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (80 Votes)

YLНатрапчиво впечатление прави старанието на официалните църковни медии у нас внимателно да избягват думата коронавирус, когато се съобщава за смъртта на клирик. Това изобщо не беше споменато като причина за смъртта на покойния Доростолски митрополит Амвросий, нито пък сега, по повод кончината на Черногорския митрополит Амфилохий. Цензурирана беше дори информацията от официалния сайт на Сръбската патриаршия. Сякаш е недостойно и срамно смъртта на един християнин, още повече епископ, да настъпи именно вследствие на тази болест. И, не, не е вярно, че в съобщенията за нечия кончина никога не се споменава конкретното заболяване, което е довело до смъртта. В основата на тази цензура стои едно странно „благочестие“, ширещо се в православните среди, според което „вярата убива вируса“. Масово християните у нас мислят, че „добрите хора го карат леко“ или „изобщо не се заразяват“. При такава вяра логичното следствие е, че „лошите хора го карат тежко“ и те най-вече се разболяват поради липса на вяра. Това мислене вече доведе до немалко трагедии и психически разстройства у хора, които изтълкуваха заболяването си като знак, че Бог ги отхвърля, понеже „не ги пази“.

4.7866666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (75 Votes)

bird feather feather paper parchment handmade paper structure of the paper stationery write lettersЕпископът е клирик във висша йерархическа степен. Според древните канони епископ не се ръкополага, ако няма епархия, т. е. област, която да управлява и наставлява. Но в БПЦ това изискване отдавна не се спазва. Това е едно на ръка.

Другото е, че от епископа се очаква винаги да говори истината, да служи на истината, да не е алчен за гнусна печалба, нито сребролюбив, защото корен на всички злини е сребролюбието, на което предавайки се, някои се отклониха от вярата и си навлякоха много мъки (Първо послание до Тимотей). Та като говори истината, епископът не бива да забравя и за тези, които са го въвели в духовния живот. Това много често не са ония, които са му помогнали за кариерата и които правят това обикновено не от духовен алтруизъм, а от желание да си спечелят още един привърженик. Това е второ на ръка.

4.85 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (80 Votes)

literally to whoseВече се знаят имената на кандидатите за нов митрополит в Силистра с титла Доростолски. Затова е време да се напише нещо за предстоящия избор. Но вероятно тук някой ще рече, че авторът прекалява да се прави на учен с тия латински думи. Е, чувството за прекаляване винаги е субективно, но пък защо да не се вдигне летвата, мъничко поне?

Този въпрос в заглавието на латински означава „за кого е добре/изгодно?“, „в чия полза?“ е нещо си. И доколкото един бъдещ митрополит ще има контакти и с хора от съседните страни поне, ето го този въпрос и на комшийските ни езици:

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

780x440Днес Църквата празнува паметта на двама от великите си музиканти – светците Роман Сладкопевец и Йоан Кукузел.

Думата ми е за втория.

И не само за него, но и за едни кози.

Св. Йоан Кукузел е роден през втората половина на 13 в. в град Драч (Дуръс), днешна Албания. Знаем, че майка му е била българка; което е повод като българи да го честваме още по-усърдно. Заради вродената му музикалност като дете е изпратен да учи в Цариград под покровителството на тогавашния император Андроник II Палеолог. Именно в цариградската школа към храма „Св. Павел“, където наред с музиката изучавал гръцки език и калиграфия, Йоан получава прякора си Кукузел – когато съучениците му го питали какво е ял, той отговарял на все още не добре овладяния от него гръцки език, примесен със славизми: „кукиа ке зелйа“, т.е. бакла и зеле.

Знаем, че по-късно Кукузел, този даровит и плодотворен творец, носител на една от най-представителните средновековни титли „Майстор“, заживява на Атон, във Великата лавра.

В житийната литература е описана следната случка, станала с Кукузел на Атон. Веднъж, когато скромният монах пасял стадо кози, той решил да запее песнопение. Намиращ се наблизо монах видял станалото чудо: козите спрели да пасат и го слушали с внимание, радвайки се на ангелското му пеене. Ненапразно св. Йоан става известен с прозвището Ангелогласния, а цялата калофонна късновизантийска музика е кръстена на него – Ангелогласие.

В тази случка, струва ми се, може да обърнем внимание на няколко интересни момента.

Първо, Кукузел проявил своето майсторство като църковен музикант без да съобразява степента на старанието си с околната среда, със „слушателите“ си. Това е много важен момент, защото смятам, че този, който е дарен със способността да прави нещо красиво, го прави не само за публиката, но и заради самото това призвание. Вярвам, че и до днес големите имена в изкуството правят така.

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Иисус Христос, събери разсеяния си ум!
Св. Филотей Синаит