Мобилно меню

4.8933333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (75 Votes)

прошкаВ Евангелие според Матей (18:21-22): „Тогава Петър се приближи до Него и рече: Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли? Иисус му отговаря: не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем“.

Този евангелски откъс илюстрира промяната в начина на мислене на благочестивия евреин. По това време повечето юдеи са смятали, че да простиш на ближния си веднъж е достатъчно, а три пъти – щедро, така че идеята на св. ап. Петър за прошка до седем пъти е била много над обичайното.

Но все пак в Господния отговор не става въпрос за проста математика – за седемдесет по седем, а за това опрощението ни да е безкрайно. Господнята молитва говори за това, че Господ прощава нашите дългове (много по-сериозни от обикновените „прегрешения“, както е в някои преводи) в същата мярка, в каквато ние прощаваме на другите. А ние грешим ежедневно, волно или неволно, в мисли, думи и дела, знайни и незнайни.

4.9942363112392 1 1 1 1 1 Rating 4.99 (694 Votes)

kakizbavitsyaotdolgonosikov c8567003Живнах леко от коронавируса и макар още в карантина, рекох да се чуя с внуците по вайбъра и да им разкажа нещо по-различно от ония неща, дето те си ги изравят из мрежата.

- Искам тази вечер да ви разкажа приказка, деца, за църковната гъгрица.

- Дядо, а какво е гъгрица? Нещо хубаво ли е тя, щом е църковна?

- Ами, не, въобще не е хубаво нещо, макар да я наричаме „църковна“. Така както и в рая се е появил грехът, деца, и в Църквата може да има не само добри неща, щом ние се поддадем на лоши мисли и постъпки.

Гъгрицата е една съвсем малка черна буболечка, макар да я наричат бръмбар. Но за разлика от ония големи бръмбари, които през лятото летят и бръмчат около нас, дори ни плашат понякога с вида си, гъгрицата не може да лети, само пълзи и се завира в зърната на житото, ориза, лещата или царевицата. Като си пробие дупчици в тях, тя снася яйца и дори си запечатва дупчицата, докато яйчицето ѝ стане ларва и накрая се превърне в нова гъгрица. Така гъгриците, без много-много да се разхождат, могат да проядат житните или оризени и други зърна не само в пакета, който сме купили от магазина, но понякога, ако не се вземат мерки, и зърната в цели житни складове. Въобще големи бели могат да станат.

4.9942363112392 1 1 1 1 1 Rating 4.99 (694 Votes)

inde„Най-сетне нещо позитивно от тоя, дето все търси да критикува негативното!“ – сигурно си казват някои. А става дума за малка шега: след положителния ми тест за коронавирус от изминалата седмица вече и за мене може с чисто сърце да се каже нещо положително!

Близо седмица не съм отварял лаптопа, новините от мрежата следя по телефона си. Не защото боледувам толкова тежко, но болестта си е болест и с нея ти се губи желанието за много неща, които иначе – за добро или за лошо – са ни станали „като слънцето и въздуха“.

Около всички нас има толкова много положителни неща и наистина ми се иска все положителното да виждаме. Дори когато нещата не са весели и радостни. Защото „живеем ли или умираме, Господни сме“ (Рим. 14:8)!

4.887323943662 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (71 Votes)

freedom conscience„Вас кой ви е благословил да протестирате?“ попита ме един софийски свещеник по време на протестите срещу „архонтските ръкоположения“ пред Св. Синод преди десетина години.

Свещеникът не беше ядосан, по-скоро гледаше безизразно. Това най-много ме порази – липсата на афект у човек, който беше напълно спокоен, заставайки с името и расото си на духовник зад една компрометирана кауза, в която не вярваше. „Кой ви е благословил да идвате тук?“, настоятелно попита отново той с хладна нотка в гласа.

Тогава за първи път осъзнах, че „благословението“ може да се възприема като инструмент на власт. Сакрално „разрешавам“ или „не разрешавам“, което трябва да върже волята на човека.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (75 Votes)

265146 204955389551318 100001105751673 523727 1575421 nВсички сме чели и чули за събитията, станали в нощта на залавянето на Спасителя в Гетсиманската градина. Тогава немалко хора, организирани от фарисеите и книжниците, отишли, за да заловят Христос. Въоръжението им било, както го описва светият евангелист Марк в Глава 14 от евангелието си – ножове и колове. И Той им казва, че са излезли срещу Него като срещу разбойник. И наистина, гледали сме (поне във филмите) как се залавят сериозни престъпници – с тежко въоръжение.

И през вековете свободата и истината винаги са били преследвани, в тяхно лице са съзирали сериозна опасност – затова поетът Бродски, когото съдят в Съветския съюз през 60-те години на миналия век за тунеядство, пише в един от стиховете си „Влизал съм, вместо див звяр, в клетка“.[1] И всички, които се плашат от истината, затварят устата ѝ между решетките на клетката. Или по-лошо – завинаги я карат да замлъкне.

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum