Тези дни в потока от скандали и клеветнически кампании се вля една струя, идваща от неугледната, неугледна дори за ниското ниво на градоустройство в София, улица "202", която трябваше да носи името на акад. Богдан Филов. Изказаха се много критики към тази инициатива, в т. ч. и от посолства на чужди държави. Казаха се лъжи като тази, че Богдан Филов е фашист. Написаха се полуистини: Богдан Филов е враг на евреите. Повториха се удобни клишета: добър учен, но лош политик. Няма как акад. Богдан Филов да е фашист. Това става ясно както от програмните му речи, така и от политическото му поведение. При неговото управление фашистката партия в България е в опозиция. Той е известен с монархическите си възгледи, а фашизъм и монархия са различни политически модели.
Богдан Филов има вина за въвеждане на антиеврейски и античовешки мерки в българското законодателство, както и за депортацията, т. е. изпрашане на сигурна и жестока смърт, на 11 500 евреи от Македония и Одринско. Има вина и за "символичната война", която стана повод за евакуации и бомбардировки. Впрочем не само той има вина за тези мерки... Тъкмо той е министър-председател по време на акцията по спасяване на българските евреи, на брой 50 000 души, от т. нар. стари територии. Немислимо е тази акция да е проведена без съгласието на Филов, след като сред нейните автори е самият цар Борис III. Известно е, че Филов действа винаги в синхрон с държавния глава, от чиито политически умения и личностни качества е дълбоко респектиран.
За мене да бяха казали тези низки и хулни, и долни клевети, нямаше да ме заболи толкова, колкото за Негово Преосвещенство Величкия епископ Сионий, ректор на Софийската духовна семинария “Св. Йоан Рилски”. Освен че е лъжа, болно ми е, че тази клевета се повтаря и потретя, без да й се противостои и без да се свидетелства за истината. Забавих писмото си, защото изчаках по-големите от мене да вземат отношение преди мене. Сега искам да изкажа личното си свидетелство.
