Чуден старец беше дядо Ириней! С цялото си сърце благодаря на Господа, задето ми даде да го познавам!
Преди години често ходех в отсрещния девически манастир "Света Троица" и една година, на храмовия празник, с още няколко поклоннички от Бургас, решихме да отидем и в Преображенския манастир. Взехме благословия от игуменията и тръгнахме по пешата пътека през гората. Точно когато почнахме да униваме, че сме объркали пътеката, най-неочаквано пред нас се показа манастирът. Пред храма ни чакаше дядо Ириней, облегнат на тояжката си. Отдалече почна да се шегува с нас - колко много обичал компаниите, как не обичал да пуши сам, та добре сме дошли - да имало с кого да си изпуши една хубава цигара. Тук бил все сам, та как обичал компаниите и други от този род. Имал някакви много хубави цигари и сега щял да ни почерпи с тях. Толкова достоверно звучеше всичко, че аз втрещено го изгледах и с възмущение се отдалечих в източния край на храма, съобщавайки важно: "Аз не пуша!"
Разумните ми и смирени спътнички отидоха при стареца, взеха благословия, докато аз се тюхках къде съм попаднала. Всичко - от манастира до брадата и тояжката на стареца беше по угодата ми. Но думите му - о, ужас! Как е възможно и как ми напомняха тези думи за собственото ми битие! Повикаха ме при тях, но аз казах, че не искам и като отлъчила се овца стоях отстрани и се мръщех на думите на дядо Ириней. Накрая едната от жените дойде при мен и каза, смеейки се: "Дядо Ириней ме прати да ти кажа да дойдеш" и ми припомни за послушанието. Непонятно и за самата мен, се подчиних.
Преди години често ходех в отсрещния девически манастир "Света Троица" и една година, на храмовия празник, с още няколко поклоннички от Бургас, решихме да отидем и в Преображенския манастир. Взехме благословия от игуменията и тръгнахме по пешата пътека през гората. Точно когато почнахме да униваме, че сме объркали пътеката, най-неочаквано пред нас се показа манастирът. Пред храма ни чакаше дядо Ириней, облегнат на тояжката си. Отдалече почна да се шегува с нас - колко много обичал компаниите, как не обичал да пуши сам, та добре сме дошли - да имало с кого да си изпуши една хубава цигара. Тук бил все сам, та как обичал компаниите и други от този род. Имал някакви много хубави цигари и сега щял да ни почерпи с тях. Толкова достоверно звучеше всичко, че аз втрещено го изгледах и с възмущение се отдалечих в източния край на храма, съобщавайки важно: "Аз не пуша!"
Разумните ми и смирени спътнички отидоха при стареца, взеха благословия, докато аз се тюхках къде съм попаднала. Всичко - от манастира до брадата и тояжката на стареца беше по угодата ми. Но думите му - о, ужас! Как е възможно и как ми напомняха тези думи за собственото ми битие! Повикаха ме при тях, но аз казах, че не искам и като отлъчила се овца стоях отстрани и се мръщех на думите на дядо Ириней. Накрая едната от жените дойде при мен и каза, смеейки се: "Дядо Ириней ме прати да ти кажа да дойдеш" и ми припомни за послушанието. Непонятно и за самата мен, се подчиних.