През вековното си съществувание Църквата е преминала през бурите на времето и е оцеляла въпреки непрестанните опити да бъде унищожена. Тя е дала своя принос през вековете да бъде съхранен националната идентичност на българите и е запазила православната ни вяра до наши дни. Вековната история на България е изпълнена с безброй примери на саможертва за вярата и отечеството. Държавата и Църквата са вървели винаги ръка за ръка. Най-новата държавна и църковна история на България също показва въпреки неимоверните трудностите, че тези две институции не могат една без друга. Утвърждаването на православието като държавна религия в България допринася и за политическа цялост на разпокъсаното и обезверено наше Отечество.
Както всички знаете, Църквата у нас се издържа основно от продажба на свещи и дарения. Тя не е печеливша организация, но все пак служителите й архиереи и свещеници трябва да се издържат. А тези приходи не достигат, за да покриват разходите за заплати и социални осигуровки за здраве и пенсия. Затова в много страни в света духовенството има статус на държавни служители. Това, което ме накара да напиша тези редове, са зачестилите случаи на потърсили помощта на социалните служби клирици на БПЦ в страната и чужбина. По този повод искам да наведа на размисъл и да представя на вниманието на държавните мъже и на клира на Църквата ни, как са уредени финансовите взаимоотношения между църква и държава в Република Германия, за да им послужи като основа на това, как би могло да бъде постигнато подобно споразумение между тези две институции и в Република България.