Не бих се включил в подетата дискусия, но прочетеното в нея досега все пак ме накара да се замисля и да изкажа и своето мнение. Четейки тезата, че Европа е на разума, а не на християнството (на религията, по-общо казано), човек може донякъде да се съгласи, тъй като има някаква логика в доводите на Евгени Дайнов. Четейки за мултикултурализма и за „връщане” на Европа към християнските ценности, човек също донякъде се съгласява, тъй като и тук има някаква логика. То затова в подетата дискусия има привърженици както на едната, така и на другата теза.
След като обаче човек вече е осъзнал и двете тези и търси да проумее по-добре логиката в тях – някъде по-стабилна, някъде по-рехава – той започва да се обърква и да се пита, защо и в двете като че има нещо вярно и в двете има като че нещо невярно. При такива съмнения не му остава друго, освен да се опитва да търси отговори. Които обаче едва ли ще получи, тъй като колкото и хора да пишат по темата на дискусията, толкова „малки истини” и „малки неистини” ще има във всяко мнение. Навярно така ще бъде и с излаганото тук от мен съждение по повдигнатите въпроси. Трябва да признаем, че това е така, тъй като всяка една дискусия, особено пък излагана в писмена форма, има своите ограничения и в нея мислите на човека се изказват само в частична и доста откъслечна форма. Което от своя страна винаги ще предполага някои неща да бъдат схващани като верни, а други като неверни – няма как в писмена форма човек да докаже както едните, така и другите, това обикновено става при устно общуване, а още по-добре по време на конференция или семинар върху дадена тема, където участниците могат по-пространно да изкажат (и съответно да защитят, ако могат) тезите си.