Тъкмо се чудех през тоя пост, какво ли ще ни се изтърси върху бедните глави, и то взе, че се изтърси. Щото, когато няма какво друго, почват едни пререкания между тоя и оня православен сайт, между тоя и оня богословски авторитет, щото то не може хептен без никакви дрязги да останем, нали така? У нас обърквацията е пълна. Много от нас, миряните, не си харесваме пастирите. Пастирите пък ни казват: "Ще търпите, щото трябва търпение и послушание!" И са прави. И ни обвиняват в многоумност, прекалено мъдруване и интелигентстване, вместо да бъдем едни кротки овчици в повереното им стадо. Двама свещеници са ми казвали да не пиша тук. Един по-близък и един дето само ми е познат. Имаха различни мотиви да ме съветват така, но това сега няма значение. Важното е, че днес си имаме нова дъвка (между другото, не е нужно твоят изповедник да има по-висок коефициент на интелигентност от теб, за да му се изповядаш. Достатъчно е да има сърце).
Нова кражба на научен труд в богословските среди
На 3-ти март, деня на Освобождението на България, в специализирания богословски интернет сайт „Двери на Православието” бе представен отзив за новопубликуван труд по Църковно право на свещ. Неделчо Тодев под заглавие „Обзор върху латиноезичните паметници на църковното право през периода на Вселенските събори”. Съчинението се определя от автора на рецензионното съобщение (д-р Жасмина Донкова) като „монография”, а инициативата на свещ. Неделчо – като „похвална... да осветли един проблем, който до този момент не е намерил място в научните богословски, юридически и исторически изследвания”. Според същия отзив „нейните приносни моменти я правят значима за научно-изследователската работа в областта на изворознанието на Църковното право, защото тя ще послужи за основа на едни бъдещи по-задълбочени научни изследвания в тази област. Основният приносен момент на монографията се изразява в това, че авторът й популяризира една съществена част от изворите на Църковното право и ги прави достояние на българския читател и изследовател. За пръв път в областта на българското православно църковно право се обръща специално внимание на латиноезичните канонически сборници от времето на Вселенските събори, което дава възможност да се проследи процесът на формирането на каноническия кодекс в този исторически период от живота на Църквата”.
Прошка
Скъпи братя и сестри во Христа,
Простете на мен, грешния, волните и неволни мои прегрешения!
Грешен съм!
За това, че поддал се на суетата човешка, реших да направя моите приятели съпричастни на Божиите слова и на християнските ценности, свързани с Прошката. Казвам Божиите слова, защото какво друго могат да бъдат думите, казани във възхвала на Господа наш, Иисус Христос. И то от Неговите свещенослужители в техните проповеди.
Грешен съм!
За това, че поддал се на суетата човешка, реших да направя моите приятели съпричастни на Божиите слова и на християнските ценности, свързани с Прошката. Казвам Божиите слова, защото какво друго могат да бъдат думите, казани във възхвала на Господа наш, Иисус Христос. И то от Неговите свещенослужители в техните проповеди.
Постът започва с радост - Масленица в Киев
"Днес нашето общество разделя хората, а Църквата ги обединява. Празници като този - наричани от народа Масленица, са израз на желанието на хората да общуват, да споделят, да бъдат заедно. И фактът, че нашият народ толкова векове празнува неизменно Масленица с общонародно веселие, показва, че все още сме способни да живеем съборността, която ни се открива в пълнота в Църквата. Радвам се, че виждам толкова хора тук, празникът е добра възможност да се запознаете и дори да намерите нови приятели. Желая на всички ви весело прекарване и Бог да ви благослови. Спаси, Господи!"
С тези думи предстоятелят на храма "Св. Сергий Радонежски" в Киев йеромонах Сергий се обърна към десетките събрали се около храма хора и даде начало на празника Масленица. Неговата енория беше организатор на празненството, от което не липсваше нищо - и минусови температури, и зимно слънце, палачинки с чай, военна каша с греяно вино, огньове, игри, състезания с коне, ритуално прогонване на зимата и посрещане на пролетта... И нито един търговец!
Масленица е руското название на Месни заговезни - един особен и изпълнен с всенародно веселие ден, с който християните встъпват в подготвителната седмица на Великия пост. През цялата идваща седмица - масленица, се ядат "блинчики" - палачинки, а кумове, кръстници и роднини си ходят на гости. Накрая, на Сирни Заговезни, всички се опрощават взаимно. И тук, като навсякъде, постещите ще бъдат много по-малко от празнуващите началото на поста. Но затова пък у всички, от най-ранна възраст, остава съзнанието, че постът започва с радост, че не е отрицание на живота и неговата радост, а възможност за нейното по-чисто, по-пълноценно изживяване. И ако един ден, дай Боже, решат да поемат и те подвига на Великия пост, то думите на Спасителя: "когато постите, не бъдете намръщени като лицемерите; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят... А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си... (Мат. 6:16)", ще им бъдат по-близки и по-разбираеми.
С тези думи предстоятелят на храма "Св. Сергий Радонежски" в Киев йеромонах Сергий се обърна към десетките събрали се около храма хора и даде начало на празника Масленица. Неговата енория беше организатор на празненството, от което не липсваше нищо - и минусови температури, и зимно слънце, палачинки с чай, военна каша с греяно вино, огньове, игри, състезания с коне, ритуално прогонване на зимата и посрещане на пролетта... И нито един търговец!
Масленица е руското название на Месни заговезни - един особен и изпълнен с всенародно веселие ден, с който християните встъпват в подготвителната седмица на Великия пост. През цялата идваща седмица - масленица, се ядат "блинчики" - палачинки, а кумове, кръстници и роднини си ходят на гости. Накрая, на Сирни Заговезни, всички се опрощават взаимно. И тук, като навсякъде, постещите ще бъдат много по-малко от празнуващите началото на поста. Но затова пък у всички, от най-ранна възраст, остава съзнанието, че постът започва с радост, че не е отрицание на живота и неговата радост, а възможност за нейното по-чисто, по-пълноценно изживяване. И ако един ден, дай Боже, решат да поемат и те подвига на Великия пост, то думите на Спасителя: "когато постите, не бъдете намръщени като лицемерите; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят... А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си... (Мат. 6:16)", ще им бъдат по-близки и по-разбираеми.
Ще имаме ли достоверно преброяване на вярващите?
През настоящата година периодът рождественските празници и Великия Великденски пост у нас ни напомня осезателно за времето на Спасителя и преброяването по време на Неговото раждане. Ще бъдат ли преброени вярващите в България и доколко показателна и правдоподобна ще бъде статистическата извадка?
В движение проведох една блиц-анкета сред преброителите в град Пловдив относно техните наблюдения върху представителността и адекватността на информацията, отнасяща се до религиозната принадлежност на преброяваните граждани в града на тепетата, като очакванията ми са това да препокрие ситуацията и на национално равнище.
В частта „Население” в преброителната карта въпросите за религиозността и вероизповедната принадлежност на гражданите са указани с астерикс -особен вид печатен знак, наподобяващ звездичка, с указание, че на тези въпроси лицата отговарят доброволно. В „Инструкцията за попълване на преброителната карта за сградите, жилищата и населението”* относно въпроси номера 12 и 13 също е уточнено, че преброяваните лица сами определят религиозността и вероизповеданието си, но дадената възможност да се отбележи отговор „Не се самоопределям” е изключително объркваща, имайки предвид високата религиозна небрeжност сред народните маси. След като има вариантите с категоричните по евангелски „Да” и „Не”, какво означава отказ за самоопределяне.
И рече старецът...
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.
Св. Варсануфий Велики