В оазиса забравяш жегата, утоляваш жаждата, срещаш други, потърсили спасение, създава се общност, дори за пръв и последен път да ги срещаш останалите. Защото в оазиса има нещо значимо, което свързва хората, независимо колко и дали въобще ще останат заедно. Те се чувстват облагодетелствани от една и съща живителна даденост. Изпитват благодарност. Дават път на доброто в себе си. Мислят положително (или по американски - позитивно!), постъпват добронамерено. Доброто ражда добро. Заражда се надежда, огряват първите лъчи на любовта. И всичко това се случва само в оазиса, място на отмора от дългия път през пустинята, място на спасение.
На църква в Ню Йорк (обновено със снимки)
В оазиса забравяш жегата, утоляваш жаждата, срещаш други, потърсили спасение, създава се общност, дори за пръв и последен път да ги срещаш останалите. Защото в оазиса има нещо значимо, което свързва хората, независимо колко и дали въобще ще останат заедно. Те се чувстват облагодетелствани от една и съща живителна даденост. Изпитват благодарност. Дават път на доброто в себе си. Мислят положително (или по американски - позитивно!), постъпват добронамерено. Доброто ражда добро. Заражда се надежда, огряват първите лъчи на любовта. И всичко това се случва само в оазиса, място на отмора от дългия път през пустинята, място на спасение.