Въпрос към Двери.бг: Защо екипът на портала не се присъедини към кампанията срещу подронването на името и престижа на българските свещеници в шоуто на Слави Трифонов. Моля ви, оповестете информацията на вашия сайт, защото няма време – на 15 септември писмото ще бъде внесено в парламента. Не мога да ви позная, „Двери“. Вие не се притеснихте да напишете писма до всичките кандидат-кметове на София във връзка с пошлите билбордове, а за Слави Трифонов си мълчите…
Наблюдението на нашия читател е правилно. На последната среща на екипа на Двери, след сериозно обсъждане, решихме да се дистанцираме от кампанията „Православие и медии в България“. Въпреки това се възползваме от възможността да пожелаем успех на г-жа Елена Трифонова и на тези, които подкрепят нейната подписка. Повече за кампанията можете да прочете в страницата на нашия форум тук. Защо ние отказахме да се присъединим?
Двери.бг се дистанцира от кампанията не защото смята, че реакцията срещу шоуто на Слави е неадекватна. Напротив, адекватна е. Дистанцирахме се, защото истината (доста отрезвяващата истина) е… че този морален акт е безднадеждно закъснял!
Българите имаме една поговорка (всъщност доста зловеща): „Гори ли къщата на съседа, бягай да гасиш своята!“. Зловещо е, защото реалността е точно обратната – пламъците ще стигнат до твоя двор само ако си оставил пожара в къщата на съседа да се разгори. Тогава идва страшното, тогава огънят ще стане неудържим и ще започне да помита всичко по пътя си, ще дойде и при теб.
Да, вярно е, че по-добре късно, отколкото никога. Вярно е, че все от някъде трябва да се започне. Но нима досега не забелязвахме, че къщата на съседа гори? Нима не забелязвахме, че в „Шоуто на Слави“ от години има все по-малко хумор и все повече цинизъм, който подобно на огън помита всичко след себе си. Очакваха от Църквата да реагира на пошлостта, на гаврата със семейните ценности, на омаскаряването на всички и всичко. От години очакваха от нас да се разграничим поне от духовната чалга. За пример (един от многото примери) можем да приведем една статия от Литературен форум, писана преди повече от четири години. В материала, озаглавен „Бай Ганю като Христос“, Дечка Чавдарова се пита: „Защо приемаме за нормално когато Слави Трифонов започне да ни учи на християнски морал, след като е разказал няколко вулгарни вица?“.
В заключение авторката почти в омерзение пише: „Знам, че всичко, което казваме и пишем, е излишно. Ако въобще някой обърне внимание на нашите думи, най-много да ги изтълкува като завистничество. Какво мислене! (Нашата излишност беше онагледена миналата година в Шумен по време на турнето на „Новите варвари“, когато започна репетицията им на стадиона и в Университета трябваше да спрат занятията със задочниците, защото в аудиториите не се чуваше нищо.) Въпреки това искам да се обърна към някои институции: какво ще каже СЕМ за подигравките с външността на принц Чарлз в шоуто на Слави или за гаврите с външността и възрастта на известни жени? Едва ли Слави Трифонов може да възприеме нещо, което знае всеки средноинтелигентен човек – че „трябва да се смееш не на кривия нос, а на кривата душа на човека“ (Гогол). Но ако в обществото ни има ясни правила и санкции за тяхното нарушаване, дори „мъжът на годината“ би се съобразявал с тях (пък ако ще да се изживява като политически репресиран!)“.
Относно „отговора на СЕМ“, след 15 септември 2006 г., когато г-жа Елена Трифонова внесе своята подписка, ще разберем, макар и четири години по-късно, дали някогашният „мъж на годината“ ще бъде и „репресиран“. Дано само този „опит за репресия“ да не се превърне единствено в реклама на шоуто! Защото дори и в момента сме виждали фланелки, изобразяващи Слави Трифонов, носещ трънен венец на главата си!
Дали целта на кампанията ще бъде постигната? Не знаем. Години след изгряването на Слави Трифонов като звезда на медийния небосклон това може да бъде интересен институционален експеримент, но никога няма да се превърне в истинският морален акт, от който всички ние имахме нужда. Защото (дори да постигнем победа) няма да можем да си отговорим на един простичък въпрос: Ако Слави неочаквано промени отношението си към БПЦ и започне да създава положителен меден образ на свещеника в шоуто си, то… ще можем ли вече да препоръчаме шоуто му на децата си?
В отвореното писмо се казва, че шоуто има своята аудитория след подрастващите. Това се констатира като даденост. Но въпросната „даденост“ е всъщност първичният проблем, който би следвало да ни притеснява повече от медийния образ на свещеника! Защото тези деца не само се възхищават и подражават на Слави Трифонов, но и споделят неговото цинично отношение към живота.
В писмото си г-жа Трифонова пише и че „тихият бойкот не решава проблема“. Не можем да положим името си под текст, който съдържа тези думи! Защото всеки от нас от личен опит знае, че това не е вярно! Шоуто на Слави Трифонов трае цял час. През това време можем да прочетем тихо цели шестдесет страници от книгата, която сме зарязали на лавицата „за някой подходящ случай“, но подходящият случай така и не е дошъл. Можем да поговорим тихо с детето си, можем да послушаме тихо хубава музика от „неизследваните“ директории с MP3, можем дори без повод и без подходящ случай да целунем тихо любимия си човек и да му кажем тези мили думи, които… отново сме запазили „за подходящ случай“. Една минута безмълвно общуване е много повече от шестдесет минути шоу, но колко рядко се сещаме да си „откраднем“ тази една минута!
Да, решението е лично. Решението не е видимо, не е материално. Не може да се измери. По-малко е от грахово зрънце. Днес живеем в друг свят, работим в глобална мрежа, боравим със средства за масова информация, мечтаем сайтовете ни да получат широка аудитория. Витаем в облаците от планове и визии, забравили за граховото зърно, погребано някъде отдолу, под мекия ни дюшек. Личните, обикновените неща винаги са на последно място в списъка със задачите ни.
Време е да ни стане неудобно и да извадим граховото зрънце изпод дюшека. Вече можем да изпитваме всичко друго обаче, но не и неудобство.
Неудобство ли?
След дългите години на мълчание дойде нещо по-страшно – започнахме да говорим неудържимо! Без свян започнахме да захвърляме бисерите си в тинята с неочаквана лекота, да присъстваме в публичността без никакви намеци за плахост, да се гордеем от поредните си „медийни пробиви“. Така „православният активизъм“ започна да се превръща в патология, която подменяше истинското, живо евхаристийно общение.
Да, ценно е, когато наши събратя организират акции, подписки, инициативи… Но е дълбоко трагично, че това понякога се случва, за да запълни празнината от липсата на институционално присъствие на църквата ни. Дори и да бяхме подкрепили инициативата и така да се опитаме да защитим доброто име и честта на българския свещеник, това пак няма да промени суровата истина, че този, който би следвало да защитава честта на пастирите ни, са техните архиереи! Нашите отци с удоволствие биха изтърпяли не едно, а десет телевизионни шоута като това на Слави, ако получаваха достатъчно често усещането за топлина, съпричастие и грижовност от своите епископи или ако семействата им имаха възможност да водят достоен живот!
Има и още нещо, което сме длъжни да кажем в името на честността: категорично не можем да се съгласим, че художественият типаж на „отец Нафарфорий“, създаден от сценаристите на Слави, е с нещо по-различен от останалите карикатурни персонажи в шоуто или, че това е целенасочена атака срещу БПЦ. Нещо повече, през годините при Слави са гостували много от най-изтъкнатите свещеници на БПЦ и отношението към тях винаги е било напълно коректно и добронамерено.
Слави Трифонов е един шут от популярно телевизонно предаване и не можем да очакваме от него нищо повече! Има обаче една много по-страшна опасност – да превърнем Църквата в едно голямо телевизионно шоу и, така, шутовете да се окажем самите ние. А точно това може да се случи, ако всички ние: миряни и клир не се пазим съзнателно от първосигналните реакции.
Примерът със Слави Трифонов e доста показателен – в началото бяхме готови да участваме в шоуто, без дори да се замислим, а днес, когато то разкри едно различно лице, се питаме „откъде ни дойде пожарът?“. Примерът със „Big Brother“ също е показателен и тук отново можем да повторим дословно думите от предишното изречение: „в началото бяхме готови да участваме в шоуто, без дори да се замислим, а днес, когато то разкри едно различно лице, се питаме – „откъде ни дойде пожарът?“
* * *
Бележка на автора: Пасажът по-долу е писан и публикуван в Двери цял месец преди да се окаже, че богословът Тодор Карагьозов ще участва в шоуто „Биг Брадър“. Визираният с Т. наистина е той. Оставям читателят сам да прецени, дали прогнозата се е сбъднала за останалото.
Веднъж Слави Трифонов казал на сцената: „Ще престана да бъда професионалист за две минути и ще се обърна лично към един човек…“. Ще си позволя да направя същото и да кажа няколко странични думи, които имат съвсем конкретен адресат:
Преди време един наш събрат в Христа (с простодушен, но и обаятелен характер) сподели, че е взел владишка благословия да участва „Big Brother“. Така той щял да придобие популярност, за да може да проповядва сред младите хора.
Да вярно е, Ваше Високопреосвещенство (същият, който раздавате благословиите с лека ръка) и Вие, драги Т. – прави сте и двамата: така ние, обикновените български православни християни, бихме станали много популярни… за да могат след това да ни се радват като на Здравко, Зара, Силвия-Александра и Митьо Пищова.
Ала това ли е истинската цел, която гоним, Ваше Високопреосвещенство: да изпаднем в състояние, в което се заблуждаваме, че свидетелстваме за Христос, а всъщост просто да се потопим блажено в една среда, която иска от нас всичко друго, но не и да бъдем Христови? Да се самозалъгваме, че свидетелстваме чрез себе си, когато не можем да запазим дори себе си? Да, Господ е влязъл и в самата бездна на ада, но нима ние сме силни като Него? Не, немощни сме!
* * *
Трудно споделените думи по-горе не бива да се възприемат като призив за неучастие в кампанията на г-жа Елена Трифонова. Макар и нейната акция случайно да се сля с болестното състояние на фронта „църква и медии“ от което ние в Двери поискахме да се разграничим, е редно още веднъж да пожелаем успех на тази благородна инициатива! Нека завършим с едно изречение от отвореното писмо:
„Сред българското свещеничество има и винаги е имало хора – достойни, посветили живота си на каузи като православна просвета, грижи за тежко болни хора, изоставени деца и възрастни хора, наркозависими…“.
Авторът на тези редове също познава такива свещеници и мисълта за тях стопля сърцето му в трудни мигове. Веднъж един от тези хора бил попитан:
- Би ли участвал в „Big Brother“, ако ти предложат?
Реакцията му била:
- Кой, аз ли? Нямам време!
