Мобилно меню

4.65 1 1 1 1 1 Rating 4.65 (20 Votes)
Помните ли един стар виц? – Говорят си двама пенсионери и единият казва: “Когато бях на 20 години, почти всяко 20-годишно момиче ме харесваше, същото беше и когато станах на 40, на 60, и ето сега съм на 80, и пак има момичета на 20, които ме харесват!” И как го постигаш – запитал другият. – “Ами и преди 60 години, и преди 40, и преди 20, и сега, 100 долара са си сто долара!” Връщам се на този недотам благопристоен анекдот в тези осветени от Възкресението дни, по повод премиерата на един филм по мотиви от един роман, който отново доказва, че и преди 2000 години, и сега, 30 сребърника са си 30 сребърника, макар днес да ги изчисляваме в други парични знаци.

Не е нещо ново да се придобиват “блага за много дни”, като се “повреди на душата” – в случая чрез шифроването на Истината, посредством явното богохулство и динамичния сюжет на трилъра. Дори съдебният спор на кой точно шифровчик е хрумнало “оригиналното” богохулство приключи в полза на двете страни – едната си запази “авторството”, а другата успешно рекламира новата си книга. И понеже не бих искал и аз да се включвам в тяхната рекламна кампания, оборвайки пълните им абсурди, ще си позволя да засегна един друг аспект на шифроването.  - Дали ще е “Хари” или “Леонардо”, дали ще промива мозъците на деца или на възрастни, шифроването на Истината обикновено се приема по класическата рецепта - чаша еуфория, гарнирана с псевдонаучност “на вкус” и художествена фикция, “колкото поеме”… С тази двойна презастраховка лъжата легитимира своята достоверност - хем прeтендира за някакъв изследователски елемент, хем си огражда правото на художественост, ако случайно се появи някой, който разбира за каква “наука” става дума. Шифровчиците, и преди, и сега, успяват да получат своите сребърници, защото услужливо предоставят нужното доволство на онези, които, нежелаейки да се издигнат към Христа, с наслада приемат опита Христос да бъде принизен към собствената им греховност.

На този фон претенцията на някаква  много влиятелна организация да се сложи надпис от типа “Това е художествена измислица” в началото на един художествен филм, наистина изглежда смешна и неадекватна. С това ли се изчерпва християнската позиция?! Надпис е нужен не във филма, а в сърцата и умовете ни, за да си отговорим защо стигнахме дотук, че търсим шифъра, когато имаме Откровението и плащаме скъпо за шифровчици, когато ни е дадено даром Словото, “пълно с благодат и истина”.

Да, съблазни трябва да дойдат и горко на онези, чрез които ще дойдат. Но горко и на нас, ако, заблуждавайки се за нашата “недосегаемост”, се превърнем на свой ред в “шифровчици”, като останем дистанцирани и равнодушни към изкушените и съблазнените...

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/aw3c9 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски