На 13 юни 1963 г. Нюйоркски митр. Андрей приел по тяхно желание г-н Спас Райкин и полк. Райчо Райчев в канцеларията на Нюйоркската митрополия и дал подробни отговори и пояснения на зададени му въпроси.
Предложеният текст представлява част от интервюто, което в пълен текст е публикувано в Свободно замеделско знаме, бр. 14, октомври 1981 г., и се намира в архива на Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия в Ню Йорк.
Ето извадките от интервюто:
Спас Райкин: Дядо Владика, едно можем да Ви кажем: ние сме убедени, че Вие лично бихте желали да видите България свободна от комунизма и не бихте направили нищо съзнателно, с което да помогнете на комунистите, но кажете ни, политиката, която водите, по Ваше мнение, как услужва на нашата кауза?
Митр. Андрей: Тя служи на църковната кауза.
С. Р.: Църковната кауза е само част от общата българска кауза за освобождение и нашите най-видни духовници в миналото са били начело на борбата за свобода на българския народ като духовници, именно по този начин най-добре се служи на църковната кауза.
М. А.: Аз вървя по Божия път. По Божия път най-добре се служи на всяка положителна кауза. Който е искрен и честен и върви по Божия път, той ще успее.
С. Р.: Божият път е много общо понятие. Всеки претендира да върви по Божия път! Пътят, по който Вие вървите, ще доведе ли до освобождението на България?
М. А.: Вие идете и развейте байрака в България и тогава приказвайте за освобождението на България! То е лесно тук да се говори за борба и освобождение!
С. Р.:Ние сме развявали и пак ще развяваме байрак, но да се поставя такъв въпрос е само избягване на отговор, който изглежда не съществува. Какво мислите, че българският народ, българските християни очакват от нас в емиграция?
М. А.: Българските християни очакват ние да им помогнем, да им влезем в положението…
С. Р.: Какво обяснение можете да ни дадете по повод суспендирането Ви от Св. Синод в 1948 г. и възстановяването Ви в 1962 г.?
М. А.: В 1948 г. Св. Синод по заповед от правителството ме уволни. Сега решили да отменят решението си от 1948 г. Това е всичко.
С. Р.: Вие знаете нашето отношение по политиката Ви на признаване на църковните власти в България… По този въпрос нито ние, изглежда, можем да Ви убедим в правотата на нашата теза, нито пък Вие можете да ни убедите в правотата на Вашата теза…
М. А.: Тук има хора, които искат да ми заповядат. Защо и Вие искате да ми заповядвате каква политика да водя. Също както в България! Там едни им заповядват, тука други искат да заповядват.
С. Р.: Не намирате ли, че има разлика от заповядването в България и заповядването, за което говорите тук? Ако някои хора смятат, че политиката, която водите, служи на комунистите и искат Вие да следвате друга такава, то те са свободни да са на такова мнение и Вие сте свободен да ги слушате или да не ги слушате. Но като заемате такова отношение да не слушате никого в емиграция, довежда ли това Ви отношение църквата в емиграция да бъде на завидна висота?
М. А.: Църквата е в много лошо положение…
С. Р.: Не смятате ли, че нещо трябва да се направи, за да се излезе от това положение? Ние бихме желали да Ви видим да излезете и заемете ясно становище против комунизма и да поведете такава църковна политика, която да отговаря на чувствата и желанията на българските вярващи. В такъв случай ние ще Ви подкрепим. Сега се е стигнало дотам, че комунистите да Ви пеят „осанна“ в Америка, а ние да Ви атакуваме. Не можете ли да вземете пример от сръбския владика Дионисий, който обърна гръб на владиците, които Сръбската патриаршия му изпрати?
М. А.: Дионисий се обяви против патриаршията, когато го осъдиха от Белград. По-рано той беше с тях.
С. Р.: Какво отношение бихте желали да вземем към църковните власти в България?
М. А.: Не ги ругайте, не ги хулете! Те са достатъчно хулени в България! Защо и вие оттук трябва да ги ругаете и хулите? Те държат църквите в България отворени и проповядват вярата в Бога, а този, който проповядва вярата в Бога, той не може да бъде комунист. Църквата в България е единственият символ против комунизма. Идете на радиото и проповядвайте на хората в България да държат вярата си.
С. Р.: Макар и да сме съгласни с Вас по един въпрос, а именно, че „вярата в Бога е неверие в комунизма“ – както писахме веднъж в „Борба“ по този въпрос, ние не можем да приемем съветите Ви, тъй като църковните власти в България са станали инструмент, оръдие на Комунистическата партия, са еманацията на комунистическото законодателство и проводници на комунистическата пропаганда за убиване съпротивителния дух у българския народ. Тези от тях, които са се приобщили към властта, като патриарх Кирил и митрополит Пимен, са отишли дотам, че ако ние оттук им отдадем честта, за която Вие настоявате и която Вие им отдавате, то би значило, че ние не можем да различим, кой върши добро и работи за Църквата и кой върши зло и работи против Църквата в самата Църква.
М. А.: Който служи на Църквата, той не може да служи на комунистите.
С. Р.: Но какво да правим с дявола? Сам Христос казва, че дяволът често се явява в ангелски образ. Той може да се яви и с владишка корона, за да руши Църквата!
М. А.: Който се бори с дявола толкова много, може да стигне дотам, че да се побратими с него. Христос направи бич, но не би хората с него. Той направи този бич, за да изгони добитъка из Църквата.
С. Р.: Но Той нарече книжниците и фарисеите „рожби ехиднини“, змийски чеда. Не е ли това хула и ругатня в устата на Христа, по-голяма от каквото и да било? Изглежда негодуванието Му е преминало всяка граница и Той е употребил език, който, ако ние употребим към нашите книжници и фарисеи, Господ знае какви ще ни нарекат.
М. А.: Моят съвет към Вас е този: недейте говори за никого лошо, не слушайте нищо лошо и не виждайте нищо лошо; говорете, слушайте и гледайте само доброто.
Р. Райчев: С други думи да следваме китайската поговорка.
С. Р.: Дядо Владика, очевидно Вие смятате, че с публичното признание, което давате на църковните власти в България, Вие помагате на Църквата, като искрено вярвате, че бългаските църковници вършат комунистическа работа само и само да държат църквите отворени и искрено се надяват и желаят по-скорошното пропадане на комунизма. Ние сме съгласни с това последното и сме сигурни, че нито един-единствен български духовник, от патриарх Кирил до последния селски свещеник, не е искрено с комунистите и очаква с нетърпение падането на комунистическата власт, но по практически съображения, валидни в България, са принудени из ден в ден да правят прокомунистически декларации, с които не са съгласни в сърцето си и душата си. Ние сме убедени, че най-голямо удовлетворение, морално удовлетворение, те ще намерят в нашия отказ да ги признаем, колкото и парадоксално да звучи това, защото в него те ще прочетат своите собствени, съкровени, потиснати чувства на враждебност към комунистическия режим и ще бъдат доволни да знаят, че целта, за която комунистите искат да ги използват, остава непостигната. Ние бихме желали Вие да разберете тази проста истина и промените политиката си. Но, както и да е, ние Ви благодарим за търпението, с което ни изслушахте и обясненията, които ни дадохте“.
