Мобилно меню

4.904 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (125 Votes)
1_45.jpgНа 3-ти март, деня на Освобождението на България, в специализирания богословски интернет сайт „Двери на Православието” бе представен отзив за новопубликуван труд по Църковно право на свещ. Неделчо Тодев под заглавие „Обзор върху латиноезичните паметници на църковното право през периода на Вселенските събори”. Съчинението се определя от автора на рецензионното съобщение (д-р Жасмина Донкова) като „монография”, а инициативата на свещ. Неделчо – като „похвална... да осветли един проблем, който до този момент не е намерил място в научните богословски, юридически и исторически изследвания”. Според същия отзив „нейните приносни моменти я правят значима за научно-изследователската работа в областта на изворознанието на Църковното право, защото тя ще послужи за основа на едни бъдещи по-задълбочени научни изследвания в тази област. Основният приносен момент на монографията се изразява в това, че авторът й популяризира една съществена част от изворите на Църковното право и ги прави достояние на българския читател и изследовател. За пръв път в областта на българското православно църковно право се обръща специално внимание на латиноезичните канонически сборници от времето на Вселенските събори, което дава възможност да се проследи процесът на формирането на каноническия кодекс в този исторически период от живота на Църквата”.

Случаят с фалшифицирането на документи за притежание на научни степени и звания от страна на Димитър Станков Киров, бивш преподавател по Нравствено богословие и Християнска етика в Богословския факултет при СУ „Св. Климент Охридски, не е забравен и няма да бъде забравен. Рано или късно измамникът ще получи заслуженото си. Жалко е обаче, че в богословските среди този потресаващ, престъпен и абсурден за богослови начин за правене на кариера продължава да се репродуцира. Последен пример за това е новоотпечатаното книжно тяло, носещо авторското име на свещ. Неделчо Тодев.

Озаглавих настоящото съобщение „кражба” без всякакво колебание, тъй като в случая не става въпрос за обикновено плагиатство, а за кражба на научен труд в буквалния смисъл на думата – до буква и запетая. Трудът е откраднат не от кого да е, а от един от най-големите канонисти и философи М. Остроумов (1847–1920). Съчинението на Остроумов е под надслов „Очерк православного церковного права, Ч. І – Введение в Православное церковное право” (изд. Харьков, 1893).

Трудът на Остроумов е откраднат по предмети (съдържание) – „Понятие за църковното право” (при Остроумов с. 21–27, при свещ. Неделчо с. 3–6), „Място на църковното право в системата на правото” (при Остроумов с. 35–43, при свещ. Неделчо с. 6–11), „Как се отнася науката църковно право към другите науки” (при Остроумов с. 51–53, при свещ. Неделчо с. 11–12), и т.н. до последната точка – „Вместо заключение или Ролята на Източната църква за създаване на църковното право на Запад” (при Остроумов с. 302–394, при свещ. Неделчо с. 103 сл.). Крадено е безогледно, преписано е всяко изречение, всяка дума в превод, всяка посочка под линия.

Случаят е повече от скандален не само защото кражбата е посветена на „светлата памет” на родителите на този богослов и юрист (!), но защото по този начин се поругава и православната вяра, и то от един клирик на Българската православна църква. Публикуваният пък в „Двери на Православието” отзив идва да подскаже, че академичната отговорност всред богословските научни среди все още не е на нужната висота.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/auwpy 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Душо моя, търси Единствения... Душо моя, ти нямаш никакъв дял със земята, защото ти си от небето. Ти си образът Божи: търси своя Първообраз. Защото подобното се стреми към подобно.
Св. Тихон от Воронеж