По повод 155 години от построяването на православния храм „Св. вмчк Харалампий Чудотворец” в с. Дервент, Дедеагачко, Беломорска Тракия.
Ще ви запозная с действителни исторически събития, случили се с тракийските българи от с. Дервент, Дедеагачко, Беломорска Тракия, през лятото на 1913 г. и месеците март – септември 1923 г. Дервент, в буквален превод от турски език, където думата е с „б” – „дербент”, означава „клисура”.
През 1913 г. в Беломорска Тракия единственото основание да убият човек е, че той да е българин. През 1923 г. в Беломорска Тракия не убиват българите, но ги интернират по гръцките острови в Егейско море.
В тази тежка за тракийските българи историческа епоха, жителите на с. Дервент се спасяват и оцеляват. Как са се спасили? Как са оцелели? Не са били пощадени нито от турци, нито от гърци. Не са били защитени от българската армия и държава. Не са се застъпили за тях и чуждите посланици в Дедеагач (днес Александруполис). Бягат от родните си къщи, изселват ги, без да имат подслон, храна, вода, транспорт...
Кой тогава им е помогнал? Науката като че не може да даде логичен отговор. Историята само констатира фактите, случили се с българите в Беломорска Тракия през 1913 г. и 1923 г., без да може да ги обясни. Как може да остане живо човешко същество, след като е било поставено в античовешки условия на съществуване, в каквито са били поставени тракийските българи от с. Дервент? Тяхно оцеляване според мен може да се обясни чрез православната им вяра и чудесната закрила на св. Харалампий.
Село Дервент е едно от най-старите и големи села в Беломорска Тракия. Разположено на склонове на Родопите малко преди Бяло море, на 9 км северно от гр. Дедеагач и на 11 км по пътя за най-старото и прославено село Доган хисар, родното място на Капитан Петко войвода.
Населението на с. Дервент винаги е било само от българи, православни християни. Така е до 1923 г. Тези тракийски българи са се отличавали със силна православна вяра. Вяра, която те претворяват и в дела, изпълнявайки думите на св. ап. Павел „Бъдете твърди, непоколебими и напредвайте винаги в делото Господне, като знаете, че трудът ви не е напразен пред Господа” (1 Кор. 15:38). След издаденото от Османската империя разрешение да се строят големи християнски църкви, цялото население на с. Дервент дава парични средства за построяването на православен храм. С голямо желание и ентусиазъм през 1860 г. в с. Дервент е осветен православният храм „Св. вмчк Харалампий Чудотворец”. Великолепна църква, с внушителни размери.
Името на светеца, на когото е посветена, не е било непознато за тях и не е избрано случайно. През 15 век Дервент е избавено от чумна епидемия.Тогава в селото не е имало лекари. За изцеление от болести се е разчитало само на чудотворната сила на св. вмчк Харалампий Чудотворец. Затова и името Хараламби е било широко разпространено сред мъжете от селото. Също така сред жителите имало много дълголетници, достигнали над 100 годишна възраст.
През годините вярата на тракийските българи от с. Дервент е била подлагана на големи изпитания, но закриляни от св. вмчк Харалампий Чудотворец, те са оцелявали.
Лятото на 1913 г. станало известно в историята като „разорението на тракийските българи”. През това злокобно лято на масови кланета на българи и опожаряване на цели села в Беломорска Тракия, жителите на Дервент оцеляват. Те сами се организирали и напуснали селото един месец преди останалите българи да изоставят къщите си и да бягат към българо-турската граница на р. Арда. Преминали са пеша хиляди километри през труднодостъпни места, за да избегнат среща с турско-гръцките чети и турските села. Изкарват лятото в импровизиран бежански лагер до р. Арда на българска територия.Заедно с българската армия през м.октомври се връщат в родното си село. Заварват го опожарено и разграбено. Но най-важното – животът им е спасен. Хората били убедени, че са избавени от смърт по молитвите на св. вмчк Харалампий Чудотворец.
Следващото изпитание е интернирането на жителите на селото на о. Крит през месеците март – септември 1923 г. На 3 март 1923 г. гръцката армия, без предупреждение, за да не може българите от с. Дервент да се подготвят, ги конвоира пеша до пристанището на гр. Дедеагач. Натоварват ги в трюмовете на товарен кораб за въглища, истински „кораб призрак”. Селяните не знаели къде ги водят. След като оцеляват след морска буря в Егейско море, когато трюмовете на кораба се пълнят с вода, българите са стоварени в Ретимнос на о-в Крит. Там едвам преживяват от месец март до месец септември 1923 г. Били са без подслон, без достатъчно храна и вода. Препитавали се с остатъците от храната на гръцките войници. Далеч от родното си място, те участват във Великденските богослужения в православния храм на Ретимнос. Отказват на католически свещеници храна и вода, само защото помощта е обвързана с условието да приемат католическата вяра. В тези нечовешки условия едни умират, други се раждат, но крайният резултат е демографски прираст на населението на с. Дервент.
Обществото на народите (сега ООН) задължава гръцкото правителство да върне българите в родното им село. Връщат се с пътнически кораб. Бързат да се приберат в родните си къщи, за да се нахранят със сирене и маслини от каците, които са оставили преди да бъдат интернирани и за които мечтаят на о. Крит. Уви, в къщите на с. Дервент храната липсва, няма ги стадата с овце и кози, дори кокошките са изчезнали. Докато българите са били на заточение на о-в Крит, гръцката армия е плячкосала селото. В късната есен на ноември 1923г. в къщите им са настанени гръцки семейства, избягали от гр. Измир, Мала Азия, Турция, с които се налага да живеят две години под един покрив...
През 1925 г. е сключена българо-гръцката спогодба „Моллов – Кафандарис”. Съгласно нейните договорености, българската държава продава на гръцката държава земите и недвижимото имущество на българите от Беломорска Тракия, вкл. и на тези от с. Дервент. Една вечер през 1925 г. гръцките власти качват селяните на товарен влак на гара Дедеагач и ги стоварват на гара Свиленград в България. От заточеници, стават последните бежанци, пристигнали в Майка България. Завинаги напуснали родното си село Дервент, тези българи и техните поколения никога не забравят св. Харалампий и остават благодарни за неговото чудесно покровителство.
Днес с. Дервент е преименувано на с. Авас. Град Дедеагач е Александруполис. Родното село на Капитан Петко войвода е с. Есими. В тези населени места сега живеят гърци, наследници на гърците избягали от град Измир и настанени в българските села през есента на 1923 г.
Единственият останал нетленен свидетел на живота на българите, населявали някога с. Дервент, е съществуващият и днес и все така величествен православен храм „Св. вмчк Харалампий Чудотворец”.
Използвана литература:
Етакчиев, Х. Заточението – ранни и по-късни спомени на един тракиец, София: „ИК Коралов и сие” 2004.
Илиев, Г. Лятото на 1913 г. Документирани свидетелства за геноцида над българите, София, „Изток-Запад” 2013.
Милетич, Л. Разорението на тракийските българи през 1913 г. София: „Издателство на БАН” 1918 г.; 2 фот. изд.: Културно-просветен клуб „Тракия” – София 1989.
Поповъ, С. Село Дервентъ, Дедеагачко. 1720-1920 (Издава комитет от селото), С. 1941.
Църквата „Св. вмчк Харалампий Чудотворец” през 1923 г. Отдясно на ляво: Христо Узунов, Датко Караниколов, Кюрченит и Органджиев.Христо Узунов е от с. Доган Хисар и е вуйчо на един от цитираните автори – Хараламби Етакчиев:
Днешният изглед на храма „Св. вмчк Харалампий Чудотворец”, когато е вече на 155 години:
Общ изглед от с. Дервент, Дедеагачко, днес наречено с. Авас. В центъра се вижда православния храм „Св. вмчк Харалампий Чудотворец”:
Вдясно, зад църквата, е ждрелото „Касъка”, оттам започва пътят за родното село на Капитан Петко войвода – Доган Хисар:
