Доклад на Павловите четения в гр. Верия (Бер), Гърция, 2013 г.

Ваше Високопреосвещенство, сърцето ми е изпълнено с радост и ликуване, защото отново имам възможността да бъде във Вашата богоспасаема епархия, във Вашата апостолска св. епархия, в празничната атмосфера на честванията на нейния основател, апостола на народите Павел – Деветнадесети Павлови четения. Благодаря на нашия Господ за тази възможност, както и на Вас за Вашата любезна покана.

Дължа ви и особена благодарност за това, че по вдъхновение свише Вие решихте да почетете днес Божия човек, клирика на митрополията на Халкида и многоценна украса за нашата църква, вече повсеместно известния с добродетелта си старец Яков (Цаликис), харизматичния игумен на нашия исторически манастир „Преп. Давид“.

Вие поискахте от мое смирение да споделя моето свидетелство за вярното и светоносно чедо на Църквата и аз с изпълнено с благодарност сърце проявих послушание. И ето ме днес пред всички вас, заедно с произхождащия от Вашата епархия мой духовен син и игумен на „Преп. Давид“ отец Гавриил Еманулидис и родения в гр. Халкида професор по богословие в Солунския Аристотелев университет Анестис Кеселопулос.

Старецът Софроний е от хората, за които можеш да говориш години наред. От мига, когато Бог ме благослови да се запозная с него, аз неведнъж съм говорил и писал за него, а различни мои статии за него бяха включени и в книгите ми. Той оказа силно влияние на моя богословски и свещенически живот. Освен различните статии аз написах и книга, озаглавена Зная един човек в Христа, в която се опитах да опиша неговата личност и устното му слово. Образът му обаче е толкова неизчерпаем, че няколкото написани от мене текста не могат да изчерпят цялата личност на стареца, богословието и живота му. Всеки път пред нас се разкрива нова страна от неговата богата духовност.

Старецът Софроний често говореше за лицето-ипостас на Бога и на човека и цялото негово богословие се градеше около този важен въпрос. Това се дължи на факта, че самият той, след едно продължително търсене на безличния Бог в индуистката философия, лично среща Бога в лицето на Христос, в нетварната светлина; вижда, че Бог е личност и затова тази тема заема централно място в богословието му.

В тази своя беседа ще се опитам да представя някои характерни черти на неговата личност, променена под влиянието на съвършеното Божие действие.

Посвещава се на 80 години от рождението и 5 години от гибелта на протойерей Павел Аделгейм. За неговата мъченическа смърт през 2013 г. може да прочетете тук

В малък руски град почти 40 години живя един обикновен православен свещеник. При среща на улицата познати и приятели го поздравяваха с особено уважение. Но и мнозина други случайни минувачи неволно забелязваха този човек. Причината е не толкова силното куцане, подсказващо наличието на голяма протеза, и не расото, а красивото лице с правилни черти, което с приветливостта си рязко се открояваше на фона на обичайно тревожните, често намусени физиономии. Погледът на свещеника искреше от радост и не се плъзгаше над околните, както се случва при хората, уморени от живота. Очите му запазваха вниманието, свойствено на децата, готови да се изумят пред разкрилото им се чудо на света.

Във всичко останало, гледайки този скромно облечен човек, беше трудно да се предположи, че неговото мнение по най-различни въпроси – от църковните до светските – ще има значение за все повече хора, включително известни и значими, както от Русия, така и от много страни в чужбина. Внезапната му мъченическа смърт се превърна в онзи тласък, който започна да разкрива действителния мащаб на личността му, и колкото повече се отдалечава денят на неговата гибел, толкова по-значим става отец Павел. Една от причините за сегашната му широка известност, разбира се, е биографията му, събрала в един възел немалко събития: дългите скитания и страданията на оцелял след разстрела на близките, неправедните гонения заради вярата, поразителната устойчивост, проявена в затвора…

Отец Георги Калчу-Думитряса е роден на 23 ноември 1925 г. в с. Махмудия (Северна Добруджа) в многодетно семейство с единадесет деца.

След завършване на гимназията през 1946 г. постъпва в Медицинския факултет в Букурещ. Обвинен е, че извършва антикомунистическа дейност „срещу сигурността на страната” и е осъден на 8 г. строг тъмничен затвор. Първоначално е изпратен в Питещ (1949 г.), където е включен в процеса по „превъзпитаване”. По-късно е преместен в Герла, след което в Жилава. „Жилава е затвор на седем метра под земята – спомня си отец Георги. – Тук, под земята, в помещение с полуцилиндрична форма, имаше 5 килии без естествена светлина, без въздух. Цялото проветряване ставаше чрез три дупки, пробити отдолу на вратата. Там бяхме натикани 16 човека. В продължение на две години половината от нас умряха. Беше секция за унищожаване, със строг режим, побои, глад и специално гонение!”.[1] През 1961 г. при тях е доведен отец Тудор Бежу, който имал „сухо причастие, зашито в ризата”. Без надзирателите да забележат, се изповядват при него. Отец Бежу служи тайно Литургия. „Освен окуражаването, което ни вдъхваше, благодатта на светото причастие особено укрепваше нашата душа” – споделя о. Калчу.

На 16 май 1963 г., след 15 години затвор, Георги Калчу е освободен. Налагат му домашен арест в обл. Бъръган, с. Виишоара.

”И искам да ви кажа, че сме тук и живеем на тази земя, за да бъдем полезни”

(отец Страти)

В началото на септември напусна този свят известният на всички в Гърция папа-Страти. Отец Стратис беше свещеник в църквата „Св. Георги” на о. Лесбос и загуби битката с рака на 57 години. Толкова голямо беше неговото дело, че привлече вниманието на Върховния комисариат на ООН за бежанците, които го нарекоха „добрия самарянин”, а "New York Times" публикува статия за дейността му на този гръцки остров, където ежегодно пристигат хиляди бежанци.

От 2007 г. отец Стратис посвещава живота си на спасението на тези хора - бежанци и мигранти, помогнал е на близо 10 хиляди души без да забравя и своите съграждани на Лесбос, които през този период преживяват тежките последици на кризата в Гърция. Самият той заедно с други жители на острова спасява стотици от морските вълни, грижи се за спасените, осигурява им храна, дрехи, място за нощувка и психологическа помощ. Не трябва да премълчим, че по същото време отец Стратис страдаше от неизлечима дихателна болест и постоянно се движеше с кислороден апарат, който улесняваше дишането му.

Отец Стратис или папа-Страти, както го наричаха хората, разказва как основава своята организация за помощ на прииждащите емигранти – „Прегръдка”: „Прегръдка” започна неофициално да се грижи за хората, които идваха от отсрещния бряг, през 2007 г., а официално от 2009 г.” А избора на името обяснява така: „Вдъхновихме се за това име от Кръста на Христос, Разпнатия, Който е отворил ръцете Си, за да прегърне целия свят”.