Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (43 Votes)

imagesСамо малка част от юбилеите в нашата Църква се отбелязват така, че тяхното послание да достигне до голяма част от народа. Повечето годишнини – на събития или личности  или се почитат в много тесен кръг, или отминават незабелязано. Още по-малко се сещаме за починалите вече наши архиереи. Скоро след смъртта им те минават в забвение, сякаш паметта им става ненужна за Църквата. Един от забравените юбилеи на 2012 г. е 80-годишнината на Пловдивския митрополит Арсений (избран през 1987 г., починал през 2006 г.). Официално той не беше честван и вероятно годишнината щеше да остане съвсем незабелязана, ако в Пловдив не беше се случило нещо наистина необикновено.

През лятото у богослова Димитър Арнаудов при странни обстоятелства попада част от архива на митрополит Арсений. Безценните писма, снимки, книги, записки на архиерея са подготвени за унищожаване, но оттам по чудесен начин са спасени и предадени на г-н Арнаудов.

4.6756756756757 1 1 1 1 1 Rating 4.68 (37 Votes)

A-Men„...бидейки свободен от всички, станах роб на всички, за да придобия по-многото от тях: ...за немощните станах като немощен, за да придобия немощните, за всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои.” (1 Кор. 9:19-22)

 
Преди десетина години се озовах на пресконференция с участието на митр. Кирил Гундяев (сега патриарх, а по онова време все още председател на Отдела за външно-църковни отношения). В залата присъстваха предимно руски журналисти от светски и църковни медии, които задаваха въпроси в широкия спектър от високо богословие до актуални политически теми. Митрополитът отговаряше умно и с една отиграна през годините рутина. Докато не му зададоха въпроса за мястото и ролята на о. Александър Мен в живота на Руската църква. Току що в Русия отново се беше изострила полемиката между крайните критици на о. Александър и многобройните му духовни чеда.

Последва кратка пауза. Вместо да коментира книгите и богословските тези или пък отклонения на о. Александър, владиката разказа следната история. В началото на 80-те години летял за някаква конференция в чужбина. В самолета на съседната седалка се настанил мъж на средна възраст и щом самолетът на Аерофлот застанал на пистата и форсирал двигателите, човекът тихичко се помолил, след което се прекръстил. В онези години това била толкова изненадваща гледка, че Кирил веднага заговорил непознатия.

4.84 1 1 1 1 1 Rating 4.84 (25 Votes)


meyendorffПротопрезвитер Йоан Майендорф, чийто земен живот завърши на 22 юли 1992 г., на 66-годишна възраст, произхожда от семейство с традиции в общественото служение в царска Русия. Роден е в Ньойи-сюр-Сен, Франция. През 1949 г. завършва Православния богословски („руския”) институт „Св. Сергий” в Париж, а през 1958 г. защитава докторат в Сорбоната. Преподава и чете лекции главно в САЩ. Умира в Канада. Тази международна одисея отговаря изцяло на международната значимост на човека и неговата работа като учен и църковник.

Като учен Майендорф има основен принос към обновеното разбиране за историята на византийската култура и за Византийската църква в нашия век. Неговото критично издание и превод на френски на Триадите на св. Григорий Паламà (публикувано в Лювен през 1959 г.), което в първоначалния си вид е неговата дисертация в Сорбоната, заедно с монографията му върху св. Григорий от същата година, отваря за първи път пред западните изследователи света на духовността и богословската спекулация на този често неразбиран и клеветен мислител на монашеството и „исихаст” от четиринадесетото столетие.

4.9047619047619 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (42 Votes)

Patriarch KirillНеобходимостта от християнизация

В своите трудове и проповеди патриарх Кирил застъпва мнението, че православните ценности се нуждаят от по-задълбочено въплъщение в живота на хората, отколкото виждаме днес в Русия и в другите страни с православна традиция. Християнизацията на народа на първо място трябва да осъществява Църквата. Но в храмовете твърде често вместо християнски дух се срещаме с търговския дух на требите, вместо съревнование в проповядване на Евангелието, за което пише апостол Павел, върви борба за власт.

Твърде често личният и национален егоизъм надмогват християнската любов в душите на хората. Вярващите в съвременното общество избират земния хляб вместо небесния хляб, властта на земята вместо царството Божие, гордостта вместо смирението и по този начин се поддават на изкушенията, с които дяволът се опитал да изкуси Христос в пустинята.

4.625 1 1 1 1 1 Rating 4.63 (32 Votes)

patriarh 1-580x392Кой е Руският патриарх Кирил? Биографичната справка за него маркира важните събития от неговия живот. Но личността на архиерея остава скрита зад официалните срещи, ангажименти, богослужения.  Някои знакови моменти от неговата биография разкриват вижданията на патриарха за неговото служение като първойерарх на Руската православна църква.

Желание за служение

Руският патриарх Кирил произхожда от потомствено свещеническо семейство и от дете се възприема като бъдещ свещенослужител. Спомените на архиерея от детството му разкриват типична за свещеническите семейства действителност, в която децата от най-ранна възраст се свързват с християнството и неговото преживяване. Молитвата за всички близки и далечни, това е атмосферата, в която той расте и която го обгражда в храма и у дома.

Патриархът си спомня: „От дете исках да стана свещеник. Още три-четиригодишен обичах в къщи „да служа“, имах си малки, ушити специално за мене одежди. Когато бях на 6-7 години, вече можех без грешки да отслужа молебен или лития, харесваше ми църковната служба, обичах атмосферата на храма и то не само по време на църковните празници - обичах и делничните дни. Посещението на храма беше за мене радостно събитие и аз се сърдех на родителите ми, когато не ме водеха там, защото смятаха, че службата ще е много уморителна за мене.“

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики