Статията разказва за служението и дейността на Българския патриарх Неофит като Русенски митрополит. Тя е посветена на 10-годишнината от възкачването му на патриаршеския престол. Текстът разкрива мащабите на митрополитската дейност на дядо Неофит, като се представят конкретни данни за ръкоположените свещенослужители и назначените църковнослужители, описват се традиционни културни дейности, организирани в епархията – научни и духовни конференции с участието на съвременни богослови, посещения на владиката зад граница, приносът му за преподаването на предмета Религия; представят се изключителният му музикален талант и проповедническите му умения; разкрива се уникалното съчетание на високо благородство със скромност в личността на архиерея. Представят се превеждани и адаптирани от него църковни песнопения.
„С дълбоко смирение пред престола Господен приемам това велико достойнство, изпратено ми от Бога“[1]. С тези думи новоизбраният Доростолски и Червенски митрополит Неофит се обръща към свещенослужителите и поверените му пасоми при въдворяването му в Русе на 9 април 1994 г. На 27 март 1994 г. Левкийският еп. Неофит е избран, а на 3 април с. г. е и канонически утвърден от Св. Синод на БПЦ за Доростолски и Червенски митрополит[2]. Той става петият русенски архипастир след блаженопочиналите митрополити Григорий, Василий, Михаил и Софроний (погребани в притвора на катедралния храм „Св. Троица“, Русе), които се поменават на великия вход на всяка отслужвана св. Литургия в епархията. В специално послание (403/7.4.1994 г.) до епархийския клир и паство Св. Синод отбелязва: „Като има предвид неговата опитност, енергия, богословски познания и служението му на светата Църква, Св. Синод се надява, че новоизбраният ваш архиерей ще се грижи и отговаря на своето високо призвание“.