Мобилно меню

4.6481481481481 1 1 1 1 1 Rating 4.65 (54 Votes)

plakat 333От няколко седмици столицата ни е залята от цветни плакати и с „трепет“ очаква грандиозното събитие, организирано от фондация „Изкуството да живееш“ – ново религиозно движение (или съкратено НРД, за да не употребяваме понятието секта), за което вече неведнъж беше писано и беше сезирана българската общественост. Нещо повече, през 2011 г. Центърът за проучване на нови религиозни движения (ЦПНРД) подаде сигнал до Държавната агенция за закрила на детето за някои притеснителни явления, свързани с дейността на гореспоменатата фондация на територията на Република България. Изглежда обаче обществото ни остана глухо и нямо за подобен род дейности, осъществявани от самозвани гуру като основателя на фондация „Изкуството да живееш“ - Шри Шри Рави Шанкар.

Роденият в Индия през 1956 г. Шри Шри Рави Шанкар, както и много други подобни на него гуру се целят към нови аудитории и към хора, които плащат огромни суми, за да облекчат болките си, да се отърсят от стреса и да подобрят своите възможности. Не е тайна, че влиянието на Шри Шри Рави Шанкар е изключително силно най-вече извън родината му. В много страни той е подкрепян не само от влиятелни политически лидери, но и от международни организации като ООН и УНИЦЕФ.

4.9285714285714 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (28 Votes)

IgnatiosWithMonksСлед няколко дни Българската православна църква ще избере нов патриарх - личност, от която зависят до голяма степен бъдещото й развитие и облик. Думата „патриарх“ е от гръцки произход и означава „първоотец“, „старши отец“. В ранната църква титулът „патриарх“ се появява през V век и се използва за главния епископ на една автокефална, тоест самостойна църква. Днес в света съществуват девет патриаршии, като Българската е шеста поред в исторически план и първата, която е удостоена с такъв висш статут извън петте ранни патриаршии - Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим.

На 24 февруари за трети път в най-новата ни история след последното, третото, възстановяване на патриаршеското достойнство на Българската църква през 1953 г. ни предстои да избираме патриарх. Това ще се извърши според новия църковен устав от 2008 година.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Проекции на религиозната дискриминация от 19 векsriimg

Културкампф е термин от историята на Прусия и Германия, обозначаващ период на политически и идеологически сблъсъци в най-общ смисъл между немското протестантство и немският католицизъм, а в по-тесен смисъл между намиращата се във възход немска държавност, представяна от Ото фон Бисмарк и възприеманото от нея като пречещо на националния възход (по отношение на светското образование, гражданските бракове и пр.), подчинено на папата католическо духовенство. Всичко започва в Берлин през 1870 г. с анексията от страна на Прусия на останалите немски държавици, дала началото на втория (а по-късно и третия) германски Райх. През 1872 г. влиятелният Йезуитски орден е забранен. Редица други закони и административни мерки постигат ограничаване на влиянието на католическата църква в Германия. След период на повече или по-малко интензивни борби, през 1887 г. новият папа Лъв XIII обявява за приключен конфликта, който по думите му „навреди на църквата и не донесе полза за държавата“.

4.9310344827586 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (58 Votes)

shestvieМощите (гр. λείψανα, лат. reliquiae) са тленните останки на светците, почитани от Църквата като светиня, изпълнена с благодат и притежаваща дара на чудотворството. Мощите са почитани от най-ранния период на християнството, вероятно от грижа за телата на мъчениците. Още в такъв стар паметник като “Мъченичеството на Поликарп (Смирнески)” (ум. ок. 155 г.), става дума за това, че костите на мъченика, останали след изгарянето му, са “съкровище, по-ценно от скъпоценен камък и по-чисто от злато”; общността е искала да ги притежава, за да “стане част от святата му плът". Свидетелства за почитане на останките на мъчениците през следващото столетие (III) намираме при Киприян Картагенски и Дионисий Александрийски. Съхраняването на мощите на мъченика се е възприемало като продължаващо негово съприсъствие в църковната общност, като манифестация на победата над смъртта, постигната от Христос, подал на светеца благодатта на спасението, и повторение на мъченическия подвиг.

4.6 1 1 1 1 1 Rating 4.60 (15 Votes)

il.8.sv. AtanasiiПовечето икони с житийни сцени на Йоаникий поп Витанов, които са запазени до днес, имат надпис от автора: “Рука Йоаникия папа Витановича от Трявна”. Освен  “подписа” на зографа в тези икони се откриват ктиторски надписи, които по правило са с по-едри букви, по-четливи. Ктиторските надписи привличат вниманието повече от дребния, трудно забележим подпис на зографа. Този специфичен за възрожденските зографи начин на “подписване” на иконата, показва верността им към Преданието на Православната църква. Ръката на зографа участва в изписването на иконата като молитвено изкуство.1                    

Йоаникий поп Витанов е от последните представители на Витановия род в Трявна, един от най-талантливите зографи, работили в България през първата половина на 19 в. Като цяло за живота на тревненския зограф са запазени изключително малко данни. До скоро единствените сведения бяха кратката бележка в летописа на поп Йовчо за деня, месеца и годината на неговата смърт, приписката върху една руска „Ермология” и един документ споменат от Цанко Петров.

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)