Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (39 Votes)

2022 01 02 09 56 45Радвай се, свети Кръсте, защото под сянката на твоята благодат прибягват всички верни.

Радвай се, честнѝ Кръсте, всерадостно знамение на нашето изкупление.

(Акатист на честнѝя и животворящ Кръст Господен)

Разхождайки се около коледната елха в моя малък норвежки град, си припомних, че християнският свят е пълен с дървета и, разбира се, не само елхи. И все пак елхата предизвика в този момент нещо, което мога да нарека дървесна чистота. Веднага, след като е сътворен човекът, Бог поставя това земно същество сред дървета и клони. Дървото на живота е било в центъра на първичната реалност като източник на жизнена сила. От друга страна, след грехопадението се появява Дървото на Кръста, носещо плодовете на Спасението. Връзката им е прекъсната от друго дърво – това на знанието, чийто плод е смъртоносен. Разказът е познат на всеки християнин, но ние сме склонни да забравяме, че християнството по същество е религия на дърветата.

Първите християни са били наясно с този разказ, защото са разглеждали Христос като новия Адам, а Мария – като новата Ева, и същевременно са виждали в Кръста новото Дърво на живота. Самият Господ, когато се скита по черните пътища на земята, в поученията Си използва дърветата като символ: „Занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки!“ (Марк 11:14). Смоковницата Го чула и листата ѝ опадали, както и евангелистът разказва. Ясно е, че Иисус съчувства на растителния свят. Той нарича Себе Си истинската лоза, а пръчките са учениците Му (Иоан 14). Той търси подходящи сравнения от природата, за да опише божествената реалност: „На какво да оприличим Царството Божие, или с каква притча да го изобразим?“, поставя риторичния въпрос и дава следния отговор: „То е като синапово зърно, което, кога се посее в земята, е най-малко от всички семена земни; а кога се посее, пониква и става по-голямо от всички злакове, и пуска големи клони, тъй че под сянката му могат да се подслонят птиците небесни“ (Марк 4:31-32; Мат. 13:31-32). Птиците летят свободно над кълновете, които постоянно растат и се препълват със соковете на Църквата.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)

Констамонит

Бидейки безкрайно кротък, незлобив и милостив, отче, ти си станал божествено и избрано обиталище на Утешителя. Затова с вяра ти казваме: не ни оставяй нас, които те почитаме.

(Из химнографията на йером. Филарет Констамонитски)

Много са светите мъже, които са се подвизавали и дали плод с даровете на Светия Дух в Атон – Градината на св. Богородица. Те самите се освещавали, но с подвизите си осветили мястото на своето покаяние. Равноангелският живот на светците на Света гора в продължение на дълги векове е светъл пътепоказател за покаяние и освещаване, който показва пътя на спасението за онези, които желаят да го следват с дух на себеотрицание и боголюбиво посвещение.

С Божията благодат през целия 20 в. Градината на св. Богородица принесе обилни плодове. „Близо до течението“ на безводната и унищожаваща всичко епоха множество благочестиви монаси се подвизаваха на свещената планина като дъхави цветя на пустинята и благоуханни кринове на рая. Бързите процеси в сферата на технологиите, неочакваното благоденствие и опитът за създаване на глобално общество създадоха среда, която се опитва да промени основните нравствени ценности, принципи и идентичности. Въпреки това митичните сирени на нашето време не успяха да изкоренят копнежа към светостта и предаването на Божията воля на благочествия народ, който продължава да търси прибежище и спасителен пристан по стъпките на апостолите и св. отци на нашата Православна църква.

Едно от тези благоуханни цветя на Света гора беше и блаженият старец Филарет Констамонитски, който като един смирен левит служи в манастира на своето покаяние в продължение на половин век, от 1912 г., когато става освобождаването на Македония от османското иго, до 1963 г., когато Господ го призова в Своите вечни обители.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (25 Votes)

1297 b 2На 13 февруари Църквата чества свещената памет на двама важни светци от апостолската епоха – Акила и Прискила. Тази свята съпружеска двойка се споменава в писмата (или посланията, както още ги наричаме) на св. апостол Павел, защото са допринесли много за мисията на апостола сред езичниците.

Те са били от еврейски произход и първоначално са живели в Понт, в северната част на Мала Азия, но по-късно са се преселили в Рим. Имената им са латински, макар и да са дошли в нашия библейски текст в гръцката си форма. По онова време на римско господство не е било необичайно евреи да носят латински имена. Акила е гръцка форма на латинската дума „аквила“ – орел, т. е. името му е сходно с нашето Орлин. А името Прискила (Присцила) произлиза от прилагателното „прискус“, което означава „стар“, „древен“, но и „искрен“, „прям“. По занаят са били майстори на палатки, правели са специални платове за тях и след това са ги съшивали. Това занятие е било доходоносно, защото римската войска по необятната империя непрекъснато е имала нужда от палатки. През 49 г. сл. Хр. обаче имп. Клавдий (41-54 г.) изгонва евреите от Рим с мотива, че се били карали „заради Христос“. От това свидетелство, което е важно за историята на ранната Църква, става ясна причината за гонението, което евреите са подбуждали срещу християните.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (67 Votes)

Fr Angel AngelovНа 27 февруари отец Ангел щеше да навърши 60 години. В памет на нашия приятел, брат и духовен отец публикуваме този негов текст като жива проповед за добротата, с която той печелеше човешките сърца.

Спомените, тези странници, които вълнуват дните ни. Те прииждат тихичко в късните вечери и преминават в съня ни, донесли ни радостни или горчиви мигове. Спомените са мерило на времето. Колкото повече са те, толкова повече живот сме заграбили. Много спомени, много живот. Много живот, много радост и много тъга.

Детските спомени са всекидневните птици, които гнездят някъде дълбоко в душата ни и постоянно прелитат в ежедневието ни. Всичко е така неразгадаемо. Колко кратко е времето на детството, а после цял живот говорим за него! Затова детството е нещо мистично, което е с нас, в нашия ден чрез тях – спомените.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (11 Votes)

kuraev2Има основателни подозрения, че дякон Андрей Кураев е станал  пророк. Латинската буква Z, изписана върху бойната техника на руската армия, нападнала Украйна, предизвика недоумение и различни тълкувания. Оказва се обаче, че дякон Андрей Кураев е видял в тази буква символ на настъпващите мракобесни времена и разгул на насилието още преди години.

През 2019 г. в "Църковен егоист" за първи път публикувахме разказа на дякон Кураев "Курс към...", в който главен герой е отец Z. (можете да го прочетете тук). През следващите години, 2020 и 2021 г., в блога на автора излизат още от приключенията на свещеника, като всяка буква з е заменена със z. Един нов правопис, който за първи път официално беше промотиран във връзка с войната в Украйна.

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики