За читателите на „Двери“ публикуваме доклада на комисията, определена от Св. Синод да проучи обстоятелствата около откриването на гроба на св. патриарх Евтимий в Бачковския манастир през ноември 1905 г. Докладът е публикуван в декемврийския бр. 50 на „Църковен вестник“, 1905 г.

Членове на комисията: протосингел на Св. Синод архим. Неофит (по-късно Видински митрополит), йерод. Григорий, учител в Софийска духовна семинария, проф. Васил Н. Златарски

До Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Константина, председателстващ на Св. Синод

Ваше Високопреосвещенство, съгласно предписанието ви от 10-ти този месец, с което ни натоварихте да посетим направените разкопки в Светата Бачковска обител и да оценим намереното в тях, чест имаме да ви доложим за всичко що видяхме чухме и намерихме, а също да ви изкажем нашето скромно заключение. Изложението ни е написано в реда на нашите действия.

I. След пристигането ни в манастира на 11-ти този месец първият въпрос, отправен към Негово Високопреподобие отец Паисий, игумена на Светата Бачковска обител беше:  Що му е дало повод и изобщо какво го е подбудило да почне разкопки тъкмо на онова място, където излязоха двата гроба?  Голямото усърдие, с което новоназначеният игумен отец Паисий се заловил да уреди монастиря, а също и големият интерес, който той показал при запазването и изучаването старините и забележителностите на манастира, го накарали да се обърне със запитвания към по-старите братя не знаят ли те някои предания за историята на манастира.  Между другите и монахът отец Методий, манастирският клисар, който е в манастира от седем години, разказал му какво той чувал от една 90-годишна бабичка от Станимака, която му казвала, че в фиридката над това място едно време е горяло постоянно кандило и че по това място не трябва да се ходи, защото тук бил погребан светият човек.  Този разказ бил достатъчен за отец игумена, за да възбудят в него интерес да провери неговата истина. Любопитството било толкова силно, че отец игуменът не дочакал да иска разрешение от Светия Синод и решил на свой риск да почне разкопките на посоченото място.

Ловчанският митрополит Филарет е изтъкнат български йерарх, емблематична фигура в новата българска църковна история.

Роден e в Гръцката махала във Варна на 26 октомври 1903 г. със светското име Атанас Панайотов Атанасов. Той от ранна възраст е възпитаван в дух на благочестие, скромност и човеколюбие, а като трето, най-малко дете в семейството на Панайот и Смарайда Славови, родителите му влагат всичките си сили и възможности за неговото образование и изграждане като достойна личност.

През 1923 г. Атанас завършва Държавната мъжка гимназия „Фердинанд I“ във Варна, а от 1924 до 1928 г. следва в новооснования Богословски факултет на Софийския държавен университет „Св. Климент Охридски“.

През 1932 г. във Варненската катедрала „Успение Богородично“ благодетелят му Варненски и Преславски митрополит Симеон го постригва за расофор с името Филарет (това е практика на Вселенската патриаршия – да се ръкополагат безбрачни клирици без монашеско пострижение и обети, а само с молитва за носене на расо, бел. ред.) и го ръкополага в йеродяконски чин, като така започва нов етап в живота му.

От 1933 г., вече като йеромонах, той е протосингел на Неврокопския митрополит Макарий, който го възвежда в архимандритско достойнство.

В 28-ия ден на месец октомври честваме светата преподобна наша майка Теофана (Басараб), царица българска.

Тропар, глас 5

Всички с любов и усърдие достойно да почетем днес преподобната Теофана, избрана басарабска потомка и славна българска владетелка, която прие ангелски образ, дълго време се подвизава в пост и бдения и чудно просия чрез светия си живот.

Житие

Светата преподобна Теофана е родена в началото на XIV в. Била дъщеря на първия владетел на Влашко Иванко Басараб I Основателят (1310-1352 г.) и на съпругата му Маргита. При кръщението й дали името Теодора и получила изискано възпитание в любов към Бога и ближния. През 1322 г. се оженила за Иван Александър, деспот на Ловеч, бъдещия български цар (1331-1371 г.). Родили им се трима сина и една дъщеря: Михаил Асен, Иван Срацимир, Иван Асен и Василиса[1]. Теодора била всеотдайна майка. Отгледала децата си, като им вдъхнала любов към Бога, молитва, смирение и мъдрост. Така ги подготила за висшите длъжности, които щели да заемат по-късно. През 1331 г. Теодора последвала съпруга си в царската столица Търново, където тогава се намирали мощите на светите Филотея и Параскева, при които блажената ходила често да се моли. Тя била подложена на тежко изпитание от различни беди, двама от синовете й загинали във войни. Мъката, която е почувствала при загубата на децата си, е изобразена в миниатюра в Манасиевата хроника, в която Теодора е представена при опелото на княз Иван Асен като опечалена майка, която оплаква сина си.

УТРИННА

Шестопсалмие

Алилуйя, гл. 2:

Стих: Блажени, които си избрал и приближил да живеят в Твоите двори, Господи! (Пс. 64:5А)

Алилуйя, алилуйя, алилуйя!

Стих: Техните души ще обитават в добро място. (срв: Пс. 24:13)

Алилуйя, алилуйя, алилуйя!

Стих: И паметта за Тебе е от род в род. (Пс. 101:13)

Алилуйя, алилуйя, алилуйя!

Тропар, гл. 8

Εдинствени Създателю, Който с дълбоката Си мъдрост човеколюбиво устройваш всичко и на всички даваш полезното, упокой, Господи, душите на Твоите раби, защото те възложиха упованието си на Тебе, Твореца и Създателя, и наш Бог. (2 пъти)

Слава… и сега…

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

В първия от благодатните дни на Рождественския пост се обръщаме към всички вас с пожелание за мир в душите и сърцата, духовна бодрост и още по-силно утвърждаване във вярата ни в Христа Спасителя, за Чието достойно посрещане ще се подготвяме през предстоящите ни четиридесет дни до Неговото дивно Рождество. Нека тези дни да бъдат време на истинско покаяние и усърдна молитва, на дейна любов и милосърдие към онези, които имат нужда от нас и нашата духовна и материална подкрепа. Да оделотворяваме любовта си към Богомладенеца в осъзната, непресторена, жертвена любов към ближния – любовта, на която ни научи Сам Христос и с която Сам Той пръв ни възлюби.

Страданието и болката са навсякъде около нас, а затова и възможностите пред нас да подражаваме на нашия божествен Учител, на Неговото състрадание и милосърдие са изобилни. И този елемент от истинския християнски пост е не по-малко важен от другия, който се състои в ограничаването от храна и питие, в предпазването ни от всяко зломислие и злословие. Нека се възползваме от предоставената ни възможност и да преминем през Рождественския пост духовно обогатени, очистени от онова, което ни осквернява и потъмнява в нас Божия образ, по който сме сътворени, и ни пречи да се движим към богоподобието, за което сме призвани.