Мобилно меню

4.9685534591195 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (159 Votes)

ДяконисиПромяната на политическия режим в Източна Европа неминуемо се отрази върху цялостния живот на хората в тези страни, включително и върху религиозния. Почувствали се свободни да изразяват своите убеждения и вярвания, те се обърнаха и към традиционната православна вяра на своите предци. А църковните служители изведнъж се оказаха изправени пред небивали предизвикателства. Интересът на хората към църковния живот надвишаваше физическите възможности на клириците. Така в стремежа си да приемат нови вярващи и да ги обгрижват, клириците не успяваха да вършат своята проповедническа мисия. Затова се стигна до парадокса, че от много работа те не можеха да вършат основната си работа.

В някои от църквите, особено в Българската православна църква, остро се чувства недостиг на клирици. И въпреки това нашата църква не съумява да ангажира други хора да помагат на клириците в нелекото им дело. Човешките ресурси не са достатъчни за чисто култовите задължения, а да не говорим за разпространението на вярата и за социалната дейност. А тъкмо в тези две области биха били много полезни дяконисите. Въпреки това обаче консервативно мислещите ръководители на църквата дори не смеят да помислят за подобно решение на проблема.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (217 Votes)

45 nНа 11 септември 1944 г. в Стражица партизани заравят жив отец Рафаил в яма за умрели животни.

Отец Рафаил Раев е енорийски свещеник и основател на православно християнско братство в Стражица. Той е председател на училищното настоятелство през 1927 и 1928 г. и с лични средства издава периодичното просветно списание Православен свят. Родолюбивата му християнска дейност предизвиква ненавист сред комунистите, които презрително казват за него, че е противник на всичко прогресивно – на всичко свързано с атеистичните представи за света. Според тях след 9 септември 1944 г. този „народен изедник… е получил заслужената си присъда – смърт!“.

В действителност о. Рафаил е убит по особено жесток начин без произнесена присъда, без да му е повдигнато дори фиктивно обвинение и без да има съдебен процес. Когато на 11 септември 1944 г. той се прибира след вечерната служба от храма към дома си в Стражица, партизаните го спират, отвличат го под заплаха с оръжие и го качват в камионетка заедно с аптекаря Васко Николов и един пътуващ търговец, когото решават да ограбят. Тримата са пребити, завързват ръцете им с бодлива тел зад гърба и са откарани в местността Бреговица в Анин дол до Стражица. Там от камионетката ги изхвърлят в яма, в която са заравяни труповете на умрели болни животни край селото. Когато ги хвърлят в ямата, един от убийците ги наръгва многократно с остро шило в гърбовете, за да не се опитат да избягат, и след това са заровени живи в животинската яма. След тях по този жесток начин на същото място са заровени живи още хора от Стражица, чиято вина, както и на о. Рафаил е, че са от кръга на местната интелигенция.

4.95 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (60 Votes)

ЗлСв. Злата Мъгленска умира мъченически на 13 октомври 1795 г. Само у нас нейната памет се чества на 18 октомври. Нейното житие е написано от преп. Никодим Светогорец и е включено в неговия сборник с жития на новомъченици. Почитта към новомъченицата се разпространява бързо в Егейска Македония. Много от местните църкви и манастири я изписват на стенопис или икона, а местните топоними изобилстват от имена като „дървото на света Злата“ заради мъченическата ѝ смърт на дива круша.

Само дванадесет години по-късно, през 1807 г., се появява първата икона на св. Злата като стенопис в женската част на новопростроения храм „Успение Богородично“ във Велвендо, на 40 км от Козани. Това изображение се пази и до днес.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (57 Votes)

MenasЕдно от най-прочутите места за поклонение в епохата на ранното християнство е бил градът Абу-Мина в Египет. Разположен на 45 км югозападно от големия пристанищен център Александрия, там през цялата година са се стичали хиляди християни от цялата Римска империя. Манастирският комплекс Абу-Мина е бил едно от най-известните места за лечение в античния християнски свят, редом с християнските центрове в Константинопол на св. Козма и Дамян, св. Терапон и св. Артемий и църквата на св. Текла в Селевкия. Според разпространената практика в тези храмове са нощували стотици християни, надявайки се да бъдат изцелени от своите болести. На много места в империята – в Милано, Рим, Йерусалим, в Марсилия, Хайделберг и др. – археолозите са открили малки глинени бутилки с гравирани върху тях име и образ на светеца. Те са служили за пренасяне на светена вода и елей от мястото за поклонение.

Св. Мина Котуански е бил християнски подвижник и мъченик, умрял в края на 3 и началото на 4 в. Неговото житие е достигнало до нас във версии от петия и по-късни векове. Мина се е родил в Египет през 285 г. в гр. Никиу, близо до Мемфис. Неговите родители са били ревностни християни, но бездетни. Баща му се е казвал Евдоксий, а майка му – Евфимия. На един от празниците на Божията майка Евфимия се помолила горещо пред една нейна икона да има син. От иконата дошъл глас, казващ „Амин“. Няколко месеца по-късно Евфимия родила син и го нарекла „Мина“ в памет на чудото пред Богородичната икона.

4.9477124183007 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (153 Votes)

PorphyriosЖивеем в земя на чудесата, в земя на божествената лудост, както казваше старецът Порфирий, а сме твърде слаби, за да можем да се отзовем подобаващо на случващото се тук. Позволете ми съвсем накратко да поговаря за терапевтичната педагогика на стареца Порфирий, както аз я наричам. Наричам я терапевтична, защото се основава на „словото със сила“, за което говори св. ап. Павел, и от тази сила педагогическото ръководство на стареца поема по два пътя: първият е на възпитанието на човешката личност, а другият е терапевтичният, на който ще се спра малко по-обстойно.

Старецът Порфирий е сред най-забележителните духовни личности на 20 в. и от гледна точка на историята на християнската педагогика застава редом до мнозина големи светци. В тази редица са отците-коливади и филокалийното възраждане с духовното о̀тчество. Тук са св. Нектарий, Амфилохий Макрис, Филотей Зервакос, Паисий Светогорец, Яков Цаликис, Софроний Есекски.

Старецът Порфирий като светец и мъдър човек, при това само с начално образование, за мене е интересен заради същността на неговата педагогика, която несъмнено е духовното възраждане на човека за живот в Христос, т. е. пътят към обòжението.

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum