Мобилно меню

3.5384615384615 1 1 1 1 1 Rating 3.54 (13 Votes)

Следващите коментари проследяват всяка от тезите, изложени в Становището на Св. Синод на БПЦ относно новоприетия Закон за социалните услуги:

  1. „В продължение на години се осъществява подмяна на християнските ценности чрез въплъщаване в законодателството на идеи, които не са част от душевността на българина, от българската народопсихология и традиции, и са в конфликт с устоите на православната ни вяра.“

В чл. 2. на Закона за социалните услуги са посочени 8 принципа, съобразени с българската социална традиция, изведени от опита и най-вече от необходимостта хората да получават навременна подкрепа, индивидуализирана спрямо техните нужди, всеобхватна, спрямо потребностите, а не само частична подкрепа; непрекъснатост, което означава да не свършва подкрепата в определена възраст, а да продължава, както и изискването за различни услуги (а не една услуга еднаква за всички) гъвкавост и прозрачност при управлението.

Не става ясно от становището, кой от тези принципи е притеснителен и противоречи на душевността на българина. Всички тези принципи са отразени както в действащото законодателство, така и във всички международни документи, които България е ратифицирала (Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за основните права и свободи, Конвенцията за правата на хората с увреждания и др.). Подробно те са развити в Европейската рамка за качество на социалните услуги (2014 г.)

4.8 1 1 1 1 1 Rating 4.80 (40 Votes)

e8f2e5f25ab6e575f2253cc26e085ed5Сладко-уморен и доволен от себе си, отец М. се запъти към дома си. Там, без да се разсейва с постоянните претенции на презвитерата и детското празнословие, които вредят на духовното вглъбяване и исихия, той се затвори в работната си стая – чакаха го важни и спасителни за Църквата дела. Първо пусна във фейсбук своята проповед – така де, трябва да се възползваме от тези постижения на безбожниците, но само и единствено с цел да ги изобличим и направим православни. Тъй си мислеше отецът и все по-сладко му ставаше на сърцето, като гледаше множащите се лайкове... Да не помислите, че за своята слава се радва – не, да не бъде! Всичко е заради Божията слава. Сетне, като видя, че лайковете минават сто, смиреният църковен служител се зае да пише ново изобличение срещу двама свои събратя, поддали се на зломислие. Ама да не си помислите, че отецът е доносник? Да не бъде! Само заради правдата отецът пишеше изобличения до владиката (и заради туй пусто гъделичкане под лъжичката, дето мира му не дава нито денем, нито нощем – и сигурно ще е от постната храна, да знаете, не от нещо друго)... И пишеше даже не само до своя, но и до този на съседната епархия. А съвсем тайно ще кажем, че един път писа и до Вселенския патриарх, за да го вразуми, не за друго. Така де, отецът чувстваше дълг пред Бога: всичко трябва да е изрядно, не само в богоповерената му енория, но и в съседната, че и в другите епархии, а защо не за цялата Вселенска църква?! И като му е дал Бог ум да различава православието от зломислието, защо да не използва този свой дар – за Божия слава, разбира се. За ревността по Бога граници няма.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (104 Votes)

veba2Из писмото на свщмчк Дионисий († 264 г.), епископ Александрийски, за времената на гонения и епидемията на т. нар. Киприанова чума. Болестта, поразила Римската империя през 3 век, остава в историята с името на св. Киприан Картагенски, който описва нейните симптоми. От тази заразна болест в Рим умирали ежедневно около пет хиляди души. Св. Дионисий пише, че в Александрия не са останали жители по-възрастни от четиридесет години. В това сурово време Александрийският епископ описва поведението на християните и тяхното отношение към смъртта: не лекомислено и самоуверено, а подражавайки на Христос – като горчивата чаша, която те изпиват от любов към страдащите ближни. 

„... След кратко прекъсване върху нас се стовари тази болест; за тях (езичниците) това беше най-страшното от всички страшни неща, най-жестоката от всички беди и, както казва техният собствен писател, изключително събитие, което никой не можел да очаква. За нас то не беше такова; както и в другите случаи Господ ни изпитваше и каляваше. Болестта не ни заобикаляше, но поразяваше повече езичниците.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (49 Votes)

symeon 1Христос е бил първият от тримата разпънати на Голгота, Който „издъхва“. Земята помръква и се разтриса, а Адът вижда Сина и Словото да слиза в неговото царство и разбира „злото“, което го е сполетяло и унижило.

Често пъти разпънатите на кръст са губели усещанията си на кръста и са умирали след часове. Понякога войниците счупвали костите на краката им, за да им причинят по-голяма болка, шок, но и да не могат да се опират на краката си, а тялото им да виси само на ръцете. Тогава от силно кръвотечение и допълнителното затруднено действие на белите дробове те умирали бързо.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)

miro in 1aТРЕТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПАСХА на жените-мироносици

Тропари

Тропар възкресен, гл. 2:

Егда́ снизше́л еси́ к сме́рти, Животе́ Безсме́ртный, / тогда́ ад умертви́л еси́ блиста́нием Божества́. / Егда́ же и уме́ршия от преиспо́дних воскреси́л еси́, / вся Си́лы Небе́сныя взыва́ху: / Жизнода́вче Христе́ Бо́же наш, сла́ва Тебе́. (два пъти)

Слава:

Тропари за Неделя на жените мироносици, гл. 2:

Благообра́зный Иосиф с дре́ва снем Пречи́стое Твое́ тело, / плащани́цею чи́стою обви́в, / и благоуха́ньми во гро́бе но́ве закры́в положи́; / но тридне́вен воскре́сл еси́, Го́споди, / подая́й ми́рови ве́лию ми́лость.

И ныне:

Мироно́сицам жена́м при гро́бе предста́в А́нгел, вопия́ше: / ми́ра ме́ртвым суть прили́чна / Христо́с же истле́ния яви́ся чуждь. / Но возопи́йте: воскре́се Госпо́дь, / подая́й ми́рови ве́лию ми́лость.

Малки ектении. Възкресни седални (виж в Триода)

Величание

Велича́ем вас святы́я мироно́сицы, и чтим святу́ю память вашу: вы бо мо́лите о нас Христа́ Бо́га на́шего.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски