Да отнесем пасхалния огън у дома
Едно от най-хубавите установления в Българската православна църква е великденското богослужение. В почти тъмната църква и малко преди полунощ свещенослъжителят излиза от св. олтар със запалена свещ и приканва да пристъпим и приемем светлината на възкръсналия Христос. После всички си запалваме свещичката и излизаме навън да кажем "Христос воскресе"! Това е такова незабравимо преживяване, което изпитва дори този, който идва на църква само на Великден.
От дете помня още, как след службата пазехме огъня на завет, така че да занесем горящата свещичка у дома. Голям проблем имахме, когато времето бе ветровито или дъждовно. Сега затруднението особено в градовете като че ли е по-малко, защото се опитваме да пазим огъня само докато влезем в автомобилите си.
От дете помня още, как след службата пазехме огъня на завет, така че да занесем горящата свещичка у дома. Голям проблем имахме, когато времето бе ветровито или дъждовно. Сега затруднението особено в градовете като че ли е по-малко, защото се опитваме да пазим огъня само докато влезем в автомобилите си.
Самотата на Бога…
Всяка година в навечерието на Великден Йерусалим привлича туристи и поклонници от цял свят. Хиляди идват тук, за да се докоснат до най-свещените места за християните, местата, запазили спомена за последните земни дни на Спасителя. Естествено, кулминацията на всяко пътуване е църквата на Божи гроб, но ако имате време, обезателно отидете сред маслинените градини срещу Златната порта на Стария Йерусалим - в Гетсимания. И по възможност на свечеряване - когато тълпите от хора са изчезнали и вечерната тишина потапя човек в драматизма на нощта, в която Христос отправя последната си молитва, преди да бъде предаден и заловен.
И рече старецът...
Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.
Св. Игнатий Богоносец