Мобилно меню

4.8536585365854 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (82 Votes)

123 500Думата „гуру“ (учител) днес е позната на всеки и нейният смисъл, мисля, е ясен. Тя дойде до нас от някои източни религии, по-специално от индуизма. В някои източни религии ясно дават да се разбере, че ако един адепт няма гуру, то той е кръгла нула и не може да достигне никакви духовни висоти, той ще пропадне.

В този смисъл източните религии по някакъв начин приличат на тоталитарните секти, чиито лидери се издигат в ранг на гуру. Така в една от книгите на кришнаитите е написано как ученикът трябва да се отнася към учителя си. Падайки на земята пред него, той казва следните думи: „Ти си моето духовно слънце, а аз съм незначителна искра от твоето сияние; ти си мой господ, а аз съм твой слуга завинаги. Нектарът на твоите лотосови стъпки опиянява всичките ми сетива и аз разчитам само на безкрайната сладост на твоето свято име. Какво мога да кажа аз, падналият, по своя собствен ум? Тук съм, само за да изпълня твоята воля. Изпитвам голямо удовлетворение, като изричам думите, които ти поставяш в устата ми. При това дори няма да се замислям дали са правилни или не“.

4.8 1 1 1 1 1 Rating 4.80 (40 Votes)

thumb4 DSC 0283 1 От 3 до 9 август за трета поредна година Варненска и Великопреславска митрополия проведе Летен младежки форум. Той се организира от Духовно-просветен център „Св. архангел Михаил“ с благословението на Варненския и Великопреславски митр. Йоан. Тази година форумът бе под надслов „Част от цялото“. Идеята на тазгодишната инициатива е за няколко дена 30 младежи да участват в редица църковни събития и да добият опит от общността на Църквата. Подходът на организаторите беше съобразен с възрастта на участниците – подрастващи и младежи, затова обучението беше без излишна теория, без лекции, без схоластика, без досадни нравствени наставления. Тогава къде да заведеш 30 тийнейджъри, за да разберат от личен опит какво е Църквата?

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (54 Votes)

filoptoxoВсеки християнин знае притчата за Страшния съд, в която Иисус Христос ни показва единствения критерий, по който Бог ще отсъди дали сме били Христови: способността ни да състрадаваме на ближните си, да излезем от комфорта на егоистичното си бездействие, за да помогнем на човека в беда. Всички помним страшните думи на Господа от този евангелски текст, изречени към онези християни, които са останали глухи и безмълвни пред нещастието на хората около тях: „Идете от Мене, проклети, в огън вечний. Никога не съм ви познавал, защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте… истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили“ (Мат. 25:41-45).

И обратно: „дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте“ (34-36 ст.). Тези думи всеки християнин се надява да чуе лично на нелицемерния и затова страшен Христов съд.

Затова през вековете Църквата винаги се е стремяла да създаде подходящи условия за верните да проявят на дело своята любов към страдащите – които във всяко време изобилстват. Ранната Християнска църква извършва революция в обществените отношения и създава първите обществени организации за милосърдна дейност, като в центъра са най-презрените, най-безполезните за града и всяко населено място хора. В езическия свят единствено държавата и градската управа упражнява някакви социални функции и то само за отделни социални групи – войници-инвалиди, осиротели семейства на военни и др. под. Докато Църквата изведнъж казва: Търсите Христос? Ето Го – лежи безпомощен на пътя, в затвора, няма дом, гладен е… Това преобръща нагласите на хората и разкрива в тях потенциала на добротворчеството – именно така се ражда доброволчеството в християнския свят, което е неоспорима ценност и в днешата постхристиянска цивилизация.

3.5384615384615 1 1 1 1 1 Rating 3.54 (13 Votes)

Следващите коментари проследяват всяка от тезите, изложени в Становището на Св. Синод на БПЦ относно новоприетия Закон за социалните услуги:

  1. „В продължение на години се осъществява подмяна на християнските ценности чрез въплъщаване в законодателството на идеи, които не са част от душевността на българина, от българската народопсихология и традиции, и са в конфликт с устоите на православната ни вяра.“

В чл. 2. на Закона за социалните услуги са посочени 8 принципа, съобразени с българската социална традиция, изведени от опита и най-вече от необходимостта хората да получават навременна подкрепа, индивидуализирана спрямо техните нужди, всеобхватна, спрямо потребностите, а не само частична подкрепа; непрекъснатост, което означава да не свършва подкрепата в определена възраст, а да продължава, както и изискването за различни услуги (а не една услуга еднаква за всички) гъвкавост и прозрачност при управлението.

Не става ясно от становището, кой от тези принципи е притеснителен и противоречи на душевността на българина. Всички тези принципи са отразени както в действащото законодателство, така и във всички международни документи, които България е ратифицирала (Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за основните права и свободи, Конвенцията за правата на хората с увреждания и др.). Подробно те са развити в Европейската рамка за качество на социалните услуги (2014 г.)

4.8222222222222 1 1 1 1 1 Rating 4.82 (45 Votes)

e8f2e5f25ab6e575f2253cc26e085ed5Сладко-уморен и доволен от себе си, отец М. се запъти към дома си. Там, без да се разсейва с постоянните претенции на презвитерата и детското празнословие, които вредят на духовното вглъбяване и исихия, той се затвори в работната си стая – чакаха го важни и спасителни за Църквата дела. Първо пусна във фейсбук своята проповед – така де, трябва да се възползваме от тези постижения на безбожниците, но само и единствено с цел да ги изобличим и направим православни. Тъй си мислеше отецът и все по-сладко му ставаше на сърцето, като гледаше множащите се лайкове... Да не помислите, че за своята слава се радва – не, да не бъде! Всичко е заради Божията слава. Сетне, като видя, че лайковете минават сто, смиреният църковен служител се зае да пише ново изобличение срещу двама свои събратя, поддали се на зломислие. Ама да не си помислите, че отецът е доносник? Да не бъде! Само заради правдата отецът пишеше изобличения до владиката (и заради туй пусто гъделичкане под лъжичката, дето мира му не дава нито денем, нито нощем – и сигурно ще е от постната храна, да знаете, не от нещо друго)... И пишеше даже не само до своя, но и до този на съседната епархия. А съвсем тайно ще кажем, че един път писа и до Вселенския патриарх, за да го вразуми, не за друго. Така де, отецът чувстваше дълг пред Бога: всичко трябва да е изрядно, не само в богоповерената му енория, но и в съседната, че и в другите епархии, а защо не за цялата Вселенска църква?! И като му е дал Бог ум да различава православието от зломислието, защо да не използва този свой дар – за Божия слава, разбира се. За ревността по Бога граници няма.

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum