Следващите коментари проследяват всяка от тезите, изложени в Становището на Св. Синод на БПЦ относно новоприетия Закон за социалните услуги:

1. „В продължение на години се осъществява подмяна на християнските ценности чрез въплъщаване в законодателството на идеи, които не са част от душевността на българина, от българската народопсихология и традиции, и са в конфликт с устоите на православната ни вяра.“

В чл. 2. на Закона за социалните услуги са посочени 8 принципа, съобразени с българската социална традиция, изведени от опита и най-вече от необходимостта хората да получават навременна подкрепа, индивидуализирана спрямо техните нужди, всеобхватна, спрямо потребностите, а не само частична подкрепа; непрекъснатост, което означава да не свършва подкрепата в определена възраст, а да продължава, както и изискването за различни услуги (а не една услуга еднаква за всички) гъвкавост и прозрачност при управлението.

Не става ясно от становището, кой от тези принципи е притеснителен и противоречи на душевността на българина. Всички тези принципи са отразени както в действащото законодателство, така и във всички международни документи, които България е ратифицирала (Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за основните права и свободи, Конвенцията за правата на хората с увреждания и др.). Подробно те са развити в Европейската рамка за качество на социалните услуги (2014 г.)

Из писмото на свщмчк Дионисий († 264 г.), епископ Александрийски, за времената на гонения и епидемията на т. нар. Киприанова чума. Болестта, поразила Римската империя през 3 век, остава в историята с името на св. Киприан Картагенски, който описва нейните симптоми. От тази заразна болест в Рим умирали ежедневно около пет хиляди души. Св. Дионисий пише, че в Александрия не са останали жители по-възрастни от четиридесет години. В това сурово време Александрийският епископ описва поведението на християните и тяхното отношение към смъртта: не лекомислено и самоуверено, а подражавайки на Христос – като горчивата чаша, която те изпиват от любов към страдащите ближни. 

„... След кратко прекъсване върху нас се стовари тази болест; за тях (езичниците) това беше най-страшното от всички страшни неща, най-жестоката от всички беди и, както казва техният собствен писател, изключително събитие, което никой не можел да очаква. За нас то не беше такова; както и в другите случаи Господ ни изпитваше и каляваше. Болестта не ни заобикаляше, но поразяваше повече езичниците.

Христос е бил първият от тримата разпънати на Голгота, Който „издъхва“. Земята помръква и се разтриса, а Адът вижда Сина и Словото да слиза в неговото царство и разбира „злото“, което го е сполетяло и унижило.

Често пъти разпънатите на кръст са губели усещанията си на кръста и са умирали след часове. Понякога войниците счупвали костите на краката им, за да им причинят по-голяма болка, шок, но и да не могат да се опират на краката си, а тялото им да виси само на ръцете. Тогава от силно кръвотечение и допълнителното затруднено действие на белите дробове те умирали бързо.

Как да не ги превърнем в разговор без продължение

Грешките на духовниците и злоупотребите с духовна власт, проблемите в семействата на свещениците и неразбирането на идеята за брака, възникването на секти вътре в Църквата – всички тези проблеми станаха част от църковния живот. Сериозните разговори за тях вече започнаха, но останаха без продължение, смята игумен Нектарий (Морозов). Той споделя своите мисли за причините и за начините, по които проблемите могат да се решават, а не да се забравят.

Винаги, когато се обръщам към някой според мен важен, животрептящ проблем и се опитвам да напиша нещо повече или по-малко значимо, си казвам: „Това е само началото на един много сериозен разговор“. Или пък някой друг казва същото. При последния подобен случай, със схиигумена Сергий (Романов), у мен най-накрая се зароди едно устойчиво усещане за дежавю, както го наричат. Много далеч съм от мисълта, че това усещане се появява само при мен.

И колко такива важни разговори са начевани в последните години? А колко са били продължени? Кои са приключили с нещо, макар и далечно напомнящо на темата, породила първоначалния разговор?

Ето няколко примера.

Когато свещеникът и жена му са си чужди

През 2018 г. прот. Фьодор Бородин изнесе чудесен доклад за кризата в семейния живот на духовенството. На сайта „Правмир“ текстът на доклада излезе със заглавие „Децата на свещеника растат без баща, а жена му стои с гръб към него и плаче“. О. Фьодор отбелязва, че няма достъпна статистика за броя на свещенослужителите, които са разделени с жените си, но споменава, че само сред неговите съученици за двадесет и пет години са се развели и са били лишени от сан десет души.

Академичен доклад при откриването на новата учебна година в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“

За честванията

През 2020 г. се навършват 740 години от рождението на една от най-бележитите личности в историята на православната музикална култура – св. Йоан Кукузел, творец, протопсалт, педагог и теоретик. Предполагаемата година на раждането му е 1280-та. Св. Йоан Кукузел е наричан в ръкописите „втори извор на музиката“ и е удостояван с най-високите титли през Средновековието. Участва най-активно в създаването на репертоар, свързан с новата редакция на Йерусалимския устав и с учението на исихазма в края на 13 и през първата половина на 14 в. Канонизиран е за светец скоро след успението му. Оставя огромно творчество, което оказва влияние в развитието на цялата православна музика чак до съвременността ни. Документира се в ръкописи от 14 до 20 в. в многобройни преписи.