Николай Иванов е завършил богословие, занимава се с църковна дърворезба. От 2018 г. води курса по дърворезба в Софийската духовна семинария. Негови творби има в редица църкви и манастири в София и провинцията – в храмовете „Св. ап. Петър и Павел“, „Св. Преображение Господне“, в академичния параклис на Богословския факултет „Св. Климент Охридски“, в Дивотинския, Кокалянския, Етрополския, Германския манастири, в манастира „Св. вмчк. Пантелеймон“ в Агия, Гърция и на мн. други места. Автор е на биографичната книга "Разкази за Божия човек" за отец Димитър Вукадинов.
„Прочее, изкуството на живописеца е свещено занятие и съвсем не е такова, че да бъде осмивано… " (Из деянията на Седмия вселенски събор)
Както Църквата има съвършено различни цели и основи на своето битие от светските институции и учреждения, така и тези на църковното изкуство са различни от светското. Последното до голяма степен е тоталитарно – има за цел да смае, да екзалтира и да покори човека, да му достави сетивен възторг, да възбуди в него преклонение пред създателите му или да го индоктринира в полза на някоя кауза. Великият скулптор и поет Микеланджело Буонароти в едно от прекрасните си стихотворения направо казва, че е „превърнал в дните си младежки изкуството на идол“.
Църковното изкуство, напротив, цели да отдалечи човека от света и ежедневната суета, да го пренесе в духовния свят и да го направи поне за кратко гражданин на небето. Да му помогне да се успокои, да се вглъби и да се подготви за срещата с Бога в молитвата и тайнствата. То има трудната задача с материални средства да яви красотата на небесното царство и на победилата греха и прославена човешка природа. Не само припомня събитията от свещената история, но е и поглед към „живота в бъдещия век“, предвкусване на вечността. То произлиза от вярата и подобно на нея е „жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда” (Евр. 11:1). Църковното изкуство може да се оприличи на кандилото, което палим при молитва и което трябва да е така направено, че едновременно и да украсява храма, и да не привлича вниманието към себе и своите създатели. Но с тихата си светлина да осветява ликовете на Христос, св. Богородица и светците.