Следващите коментари проследяват всяка от тезите, изложени в Становището на Св. Синод на БПЦ относно новоприетия Закон за социалните услуги:
- „В продължение на години се осъществява подмяна на християнските ценности чрез въплъщаване в законодателството на идеи, които не са част от душевността на българина, от българската народопсихология и традиции, и са в конфликт с устоите на православната ни вяра.“
В чл. 2. на Закона за социалните услуги са посочени 8 принципа, съобразени с българската социална традиция, изведени от опита и най-вече от необходимостта хората да получават навременна подкрепа, индивидуализирана спрямо техните нужди, всеобхватна, спрямо потребностите, а не само частична подкрепа; непрекъснатост, което означава да не свършва подкрепата в определена възраст, а да продължава, както и изискването за различни услуги (а не една услуга еднаква за всички) гъвкавост и прозрачност при управлението.
Не става ясно от становището, кой от тези принципи е притеснителен и противоречи на душевността на българина. Всички тези принципи са отразени както в действащото законодателство, така и във всички международни документи, които България е ратифицирала (Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за основните права и свободи, Конвенцията за правата на хората с увреждания и др.). Подробно те са развити в Европейската рамка за качество на социалните услуги (2014 г.)