Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Вселенски събори и съборност

Написана от Антон Карташов

A KartashevВселенски събор! – това не радва, а плаши мнозина в руското вярващо общество. Толкова са отвикнали да го мислят за възможен. Хилядолетната съборна летаргия ги е научила да гледат на вселенския събор, като на нещо неповторимо, като на чудото на Петдесетница или на апостолските писания. Тук се разкрива и смирената психология на характерното за руснаците вечно ученичество във вярата. Нея те само са я опазвали, но не са я творили. Такова поне е било субективното осъзнаване на добродетелите ни във вярата. Малко по-различно е било и остава съзнанието на нашите учители, гърците – въпреки епохата на крайното им национално и културно принизяване. Те осъзнават, че апостолите са учили и писали на техния език, в родната им страна; че светите отци – творците на богословието, на съборите и на целия култ – са техни еднокръвни праотци; и те са техни деца, със същите права и отговорности в Църквата – съзнание на свободни синове на Сарра, не на Агар. В църковния дом те са господари, не деца или наематели. И ако там нещо трябва да се направи или обнови, то те дерзаят, без да се замислят над правото си, с пълно хазяйско самосъзнание, разбира се, без да излизат от вечния предел поставен от отците. Своята златна дворянска грамота – наследството на светоотеческото богословие и каноните, макар и покрити с прах и паяжини от времето – те усещат като собствено наследство, дадено им за живо ползване и разпореждане – като талант, който не трябва да бъде заравян, а увеличаван. Затова и не е случайно, че именно от гърците, покрай общоизвестните обстоятелства на момента, идва сега призивът за благородното дръзване да бъде организиран вселенски събор. Отсъствието на подобно дръзновение от векове тегне над руската богословска мисъл, забавяйки нейния бъдещ, неизбежен и във всяко едно отношение разцвет. Творейки безсъзнателно благочестив живот и култ, изпълнен с несравнима красота, руснаците обаче се препъват на пътя на богословското творчество, раждайки болестта на старообрядчеството, без да има гаранция, че няма да я повторят в нови форми, във връзка с нови, повдигани от църковния живот, въпроси. Своеобразен богословски агностизицъм: слабото ни място пред лицето на неотложните изисквания на времето.

Бог като Троица

Написана от Диоклийски митр. Калистос (Уеър)

Kallistos WareНадежда ми е Отец,

Прибежище ми е Син,

Покров ми е Дух Свети,

Троице Свята, слава на Тебе.

Св. Йоаникий[1]

Безначална нетварна Троице, неделимо Единство,

Която си три и едно, Отец, Син и Дух,

един Бог, приеми песента от глинени езици

сякаш е от пламенни уста

Из Триода[2]

Бог като взаимна любов

Вярвам в един Бог – заявяваме в началото на Символа на вярата. Но веднага след това добавяме нещо много повече: вярвам – продължаваме нататък – в един Бог, Който е същевременно три: Отец, Син и Свети Дух. В Бог има както истинско единство, така и неподправено многообразие. Християнският Бог е не просто единица, а единство, не просто единичност, а единна общност. В Бога има нещо аналогично на обществото: не е отделна личност, обичаща само себе си, не е самодостатъчна монада или Единият. Той е триединство: три равнопоставени личности, всяка от които пребивава в другите две по силата на непрестанен порив на взаимна любов. Amo ergo sum, обичам, следователно съм: това заглавие на едно стихотворение от Катлийн Райн може да послужи като мото за Бог като Света Троица. Думите на Шекспир за любовта между двама души могат да бъдат отнесени към божествената любов на вечните Трима:

Състояние и перспективи за развитие на съвременното православно богословие

Написана от Мински и Слуцки митр. Филарет (Вахромеев)

Filaret of_MinskПо Божия милост и Руската православна църква навлиза в годината на великия юбилей – 2000 години от Пришествието в света на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Епохална граница както за целия свят, така и особено за св. Църква Христова. Юбилейната година подбужда не само към прослава на Триединния Бог за Неговата благодатна грижа за света и за Църквата, но и към критична оценка на резултатите от нашето служение на нивата Господня. В частност, затова е организирана и настоящата конференция, под надслов Православното богословие на прага на третото хилядолетие, която е призвана да направи анализ на състоянието и на перспективата за развитие на съвременното православно богословие. Както вече беше отбелязано във встъпителното слово на светейшия Патриарх, ние действаме в руслото на даденостите на традицията. Така, в навечерието на хилядолетието от Кръщението на Русия се състояха три общоцърковни богословски конференции, посветени на осмислянето на този юбилей.

Ниптическите отци и съвременният човек

Написана от Георгиос Мандзаридис

matzaridissarakosti-600x444Днес много се говори за ниптическите отци и тяхното учение. Феноменът може да се оцени като парадоксален, защото животът и учението на тези отци са съвършено чужди и дори противоположни на мисленето на съвременния човек и духа на неговата култура. Но това противопоставяне е и основната причина, предизвикваща интереса на мнозина към ниптическото богословие. Прекалено силното обръщане навън и пълното разпиляване на душата на съвременния човек диалектично го тласкат към търсене на истинското му битие, към преоткриване на истинното му аз.

В рамките на този общочовешки стремеж към преоткриване на себе си днес се появява и живият интерес към ниптическите отци. Кои обаче са те? И в какво точно се състои тяхното учение?

Догматическото постановление „За Църквата” на II Ватикански събор от православна гледна точка

Написана от Брюкселски и Белгийски архиеп. Василий (Кривошеин)

Archbishop Basil_KrivosheinЗа православния вярващ общото впечатление от догматическото постановление на Втория Ватикански събор За Църквата (De Ecclesia) е дълбоко противоречиво. То се засилва с напредването в текста. Все по-невъзможно става съгласуването на по същество противоречивите твърдения, откривани там, стигането до обща оценка, намирането на синтез в съдържанието. По-внимателното изучаване на постановлението обаче показва, че авторите са се опитали и дори са успели донякъде да му придадат някакво външно и едностранчиво единство, което обаче не намалява общото противоречиво впечатление у православния читател. Следилият работата на Втория Ватикански събор разбира, че вътрешните противоречия в За Църквата до голяма степен се обясняват с различните богословски течения на събора, които е трябвало да бъдат съгласувани, като се угоди на всяко от тях. Въпреки всичко, това обяснение от исторически характер не може, в очите на православния читател, да оправдае всичко противоречиво и неприемливо в текста. Ще опитаме да поясним общото впечатление с помощта на примери, взети от това постановление и с анализ на съдържанието му от православна гледна точка.

Отец Георги Флоровски и идеята за Традицията

Написана от Айдън Никълс

Fr G_FlorovskyОтец Георги Флоровски е роден близо до Одеса, на 23.8.1893 г. Неговият баща е свещеник: училищен свещеник и учител, който по-късно ще стане ректор на Одеската семинария и предстоятел на катедралния храм. Майката на отец Георги Флоровски е дъщеря на свещеник, който е бил преподавател по библейски езици в същата Одеска семинария. Такива бракове между семейства на клирици били нещо разпространено. Типично за съсловието на клириците, тези бракове били много повече от други обект на църковната юрисдикция, на нейните правила и обичаи. Както посочва д-р Луис Шоу в своето класическо, но за съжаление все още непубликувано изследване за отец Флоровски, и на когото съм много задължен за този преглед на живота и творчеството на младия Георги Василиевич, изглежда много от необходимите качества за свещеник, като служение, себеотрицание и чувство за дълг отец Георги е наследил от дългата история на семейното служение на Църквата.[1]

От семинарията отец Флоровски отива в едно от държавните училища на Одеса, където получава класическо образование по немски модел. Макар че тези училища са били задължавани от Министерството на образованието и Св. Синод да включат във всяко учебно ниво минимален брой светоотечески текстове (тогава Русия е официално православна държава), началото на академичното обучение на отец Флоровски следва конвенционалната рационалистична немска програма, заимстваща след-просвещенския поглед върху класическото минало на християнската култура. С тази първоначална основа отец Георги продължава обучението си във Философския факултет на Одеския университет. Интелектуалните интереси на отец Флоровски са еклектични. Първият му публикуван труд има форма и структура на експериментално изследване За механизма на рефлекса на слюноотделянето[2] (сред неговите учители има и ученик на акад. Павлов), но печели и медал за есе върху логическия извод, а Митът за Амфитрион в древната и модерна драма го въвежда едновременно в класическата филология и в сравнителното литературознание. Очевидно тогавашната немско-руска педагогическа схема включва всички тези дисциплини под рамката на широкото направление на философията.

Наши партньори

Християнство и култура

HK 187Константинополски патриарх Вартоломей (Архондонис)
Религия и общество. Фундаментализъм и расизъм

Александър Смочевски
Инициативи на Александрийската патриаршия за свикване на Всеправославен събор (1924-1943)

Прот. Павел Събев
Четири схолии към литургийното евангелие за Неделя преди Рождество Христово

Калин Янакиев
Сакраменталната природа на брака

Марио Коев
Analogical isomorphism. Слоеве на реалността

Полезни връзки

 

Препоръчваме