Християнското разбиране за личността в интерпретацията на Владимир Лоски
Творчеството на В. Н. Лоски е особено ценно за изясняване принципите на православната антропология. От една страна, Лоски не предлага някакви нови решения в областта на християнската антропология, а само изяснява аспекти на светоотеческото учение, които присъстват у Отците на Църквата, но до този момент не са били детайлно разработени, а от друга – антропологическото виждане, което той предлага, понякога изглежда ново и нестандартно, макар да трябва да признаем, че това в голяма степен се дължи на нашето недостатъчно разбиране на основите на православното учение.
Съвременната представа за човека като индивид и неповторимо същество в много отношения следва античната традиция. Ние често употребяваме това понятие, без да се замисляме върху неговия смисъл. Какво е индивидът – уникална единица, атом, частен случай на общото понятие човек, индивидуална субстанция на разумната природа – ако използваме определението му, дадено от Боеций? Както обаче отбелязва Ришар от Сен-Виктор, субстанцията отговаря на въпроса какво (quid), а личността на въпроса кой (quis). „На въпроса, кои сме ние, отговаряме със собствени имена, което може да обозначи само конкретно лице”.[1]
Цялата статия: Християнското разбиране за личността в интерпретацията на Владимир Лоски
„Човек под въпросителна”: Личността на прот. Стефан Цанков през погледа на Държавна сигурност
След 9 септември 1944 г. бях поставен като човек под въпросителна. От преди няколко години се ползвам от благоволението да ме пущат да пътувам в странство по миротворчество – всецърковно дело за мир. Но все в демократичните страни… в капиталистически и неутралистически, каквато е Швейцария, обаче не съм правил и опит да ходя. Получих покана преди няколко години да отида на почивка в Швейцария на техни разноски, но дори не направих постъпки да вървя.[1]
Тези думи на о. Стефан Цанков, записани и предадени от агент „Любенов” на 12 октомври 1959 г., по време на подготовката му за заминаване в Париж, са показателни за горчивината и изолацията, която той изживява в последните години от живота си. Разработката срещу него в архивите на ДС, озаглавена Наблюдателно дело „Фуше”, съдържа 241 страници, открита е през 1955 г. и е закрита през 1961 г. Доносите и мероприятията, съхранявани в това наблюдателно дело, са показателни за методите на преследване на големите български интелектуалци, към които новите власти изпитват трайно недоверие, а и за начина, по който ДС се опитва да установи контрол над Българската православна църква.
През този период о. Стефан Цанков продължава да упражнява своята публична дейност като преподавател в Духовната академия, предстоятел на храм „Св. Александър Невски” и като сътрудник на Българската академия на науките. Има възможност и да продължи да поддържа контактите си с висшето духовенство на Българската патриаршия и да изказва мнението си, когато то е търсено. На пръв поглед самото наблюдателно дело не съдържа нищо драматично – в него се съхраняват предимно донесения, излагащи негови позиции и мнения по икуменическото движение, както и прихванати негови безобидни писма до западни икуменически дейци. Те не стават причина за репресивни действия, на каквито са подложени други свещенослужители. Но това дело оставя у читателя тягостното впечатление за тихата, невидима и анонимна репресия на ДС, задълбочаваща чувството на изолация у о. Цанков, който при това е бил наясно, че е обект на постоянно наблюдение.
Възраждане и граници на Църквата
Смисълът на понятието „духовно движение в Църквата”
Духовно движение в Църквата не е традиционно понятие. В този контекст изразът изглежда нонсенс, защото Църквата е призвана да е субект на духовно движение – „извор, течащ в живота вечен” (Иоан 4:14) и да придобива силата на Духа в пълнота. Духовният живот на християнина и този на Църквата по природа са изпълнени с благодатна сила. „Духът не угасяйте” – заповядва апостолът (1 Сол. 5:19). Многократно Господ Иисус Христос призовава да бодърстваме, да бъдем готови за среща с Него. Апокалиптичните очаквания са изначални и непреходни преживявания на християните.
Като говорим за духовно движение в Църквата, постулираме нейното разделение на такива, които участват, и такива, които не участват в това движение. Тук е очевидна опасността от елитаризъм. В притчата за „десетте девици” Господ разделя мъдрите девици, които се запасили с елей, от неразумните, за които вратите на брачния пир се затвориха (Мат. 25:10). Духовното движение в Църквата не може да бъде разбрано в такъв смисъл, защото би означавало разделяне на Църквата на свои и чужди. Посочването на монашеството, исихазма, нестяжанието, на общините и братствата подчертава не разделението, а различаване действието на даровете и служенията, които произлизат в Църквата от самия Бог. Апостолът заповядва да се обогатява Църквата с различни дарове: „Нима всички са апостоли? Всички ли са пророци? Нима всички са учители? Всички ли са чудотворци?… Показвайте ревност за по-добри дарби” (1 Кор. 12:4-6; 29-31). Духовните движения в Църквата различават служения и дарове, произвеждани от един и същи Дух, Който разпределя всекиму по отделно, както си иска. Те са обосновани в Божественото Откровение и са богатство на съборността. Тези служения могат да бъдат лични или колективни, например, служението на клира.
Йохан Арндт и Православието
В тази аудитория не ми се налага да обяснявам значението за протестантската традиция на родения в Анхалтската земя Йохан Арндт. Ще приведа само един цитат от Филип Якоб Шпенер:
„Lutherum setze ich billig vorne an, aber Arndt streicht ihm nahe, und weiß ich nicht, ob er nicht noch in seinen Schriften zu einem nicht geringeren Werk als Luterus mag von Gott bestimmt sein”.[1]
Въпреки че сред част от ортодоксалното лутеранско общество богословието на Арндт е предизвиквало неприемане и спорове, влиянието на неговата книга Vom wahren Christentum върху духовния живот в Европа е огромен, включително и отвъд пределите на протестантския свят. Своето влияние Арндт е оказал и над Руската църква – и тук, в качеството на най-ярък пример трябва да бъде назовано името на св. Тихон Задонски.[2]
Нов поглед към осъжданията на Ориген и Теодор Мопсуестийски от Петия вселенски събор
Днес православните богословски школи по света празнуват паметта на трима светци най-вече заради техния боговидски опит, заради богословските им прозрения, останали в съкровищницата на Църквата като авторитетно тълкуване на откровението и продължаващо откровение в Църквата, непрестанно разкривано от пребиваващия в нея Свети Дух. Именно благодатта на Духа според светите Отци е движещата сила на богословието, тя вдъхновява светите боговидци, тя е и гарантът за истинността на съборите. Именно затова нашата неголяма колегия живее и работи с това убеждение и затова тя винаги стои редом с пастирите на Църквата и винаги откликва с готовност на всеки призив, отправен от архипастирите на поместната ни Църква.
Както сте видели в обявлението за днешния светъл празник, избраната тема на лекцията също е посветена на съборно решение на Църквата. Съборното решение на Петия вселенски събор в Константинопол през 553 г., задало отношението към двама древни мислители, останали в убежденията си извън традицията, като неправославни. Тяхното изобличаване обаче е станало именно благодарение на прозренията на Отците и особено благодарение на светци-богослови като Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст – светите трима светители, чиято памет празнуваме днес.
Цялата статия: Нов поглед към осъжданията на Ориген и Теодор Мопсуестийски от Петия вселенски събор
Елинизъм и християнство: срещата на два свята
Раждането на християнството: противодействие и взаимно влияние
Проблемът за историческите начала на християнството тук няма да бъде разглеждан комплексно, а само по отношение на връзката на християнството с елинизма в първите три века. Така въпросът приема за нас такава последователност: Каква е ролята, която изиграва елинизмът при първата историческа поява на християнството? Имало ли е присъствие на гръцкия дух на тази историческа сцена, където се появяват първите християнски общини, вярващи в личността на Иисус Христос? Каква е връзката между елинизма и християнството в историческите корени на последното?
След залеза на т. нар. религиоведска школа, която слагаше особено силен акцент върху връзката между древното християнство и античните мистерии и особено с елинизма, съвременната наука вече е убедена, че историческите начала на християнството не бива да търсим първично в елинизма като такъв или по-общо в извънбиблейска религиозна среда, а в тогавашия юдаизъм. Това става най-вече чрез откриването на есхатологичния характер на ранното християнство и особено на образа на Иисус Христос, какъвто ни е представен в Евангелията. Тази тенденция в съвременните проучвания започва преди всичко в трудовете на J. Weiss и Α. Schweitzer и е дотолкова утвърдена, че днес всеки опит да бъде разбрана личността, думите и делото на Иисус Христос автоматично се свързва с изучаването на юдаизма в онази епоха. Убеждението, че Иисус Христос е бил юдеин, че спасението е от юдеите, а християнството идва в историята като форма на изпълнение на очакванията в юдаизма, почти изцяло е изместило предишните опити да се свърже ранното християнство с елинизма. Означава ли това, че трябва да се изключи всяко присъствие и значение на елинизма в историческото оформяне на християнството?
Цялата статия: Елинизъм и християнство: срещата на два свята
Редакционни
Нашите издания
Християнство и култура
Полезни връзки
- Православная Энциклопедия
- Богослов.ру
- Издателство „Омофор“
- Monachos.net
- Библиотека Халкидон
- Киевская Русь
- Christian Classics Eternal Library
- Библиотека Якова Кротова
- Руслан Хазарзар – Сын Человеческий
- Православно богословско общество в Америка
- Философия.бг
- Култура.бг
- Православная беседа
- Богословские труды
- В. Живов. Святость. Краткий словарь агиографических терминов
- Patrologia Latina, Graeca & Orientalis
- Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon
- Anemi. Digital Library of Modern Greek Studies
- Агнец Божий
- Славянска енциклопедия на светците
- Византийский временник
- Богословский вестник
- Orientalia Christiana Periodica
- Вестник РХД
- Институт за източно-християнски изследвания Митрополит Андрей (Шептицки)
- Списание за религиозни изследванияAxis Mundi
- Анотирана библиография Исихазм
- Архив на списанието Христианское Чтение
- Библиотека Orthodoxia
- Гръцки ръководства и наръчници по православно догматическо богословие
- Зографска електронна научно-изследователска библиотека
- Богоносци
- Road to Emmaus (A Journal of Orthodox Faith and Culture)
- Библиотека на Тверска епархия, Московска патриаршия
- Сайт, посветен на дяконското служение в Църквата
- Византия за начинаещи
- Уранополитизм (Небесное гражданство) – сайт, посветен на паметта на свещ. Даниил Сисоев
- The Wheel (списание за съвременно православно богословие)
- First Things (американско месечно надденоминационно религиозно списание)
- Церковный вестник (издаван от Московска патриаршия)
- Страницы: богословие, культура, образование (списание, издавано от руския Библейско-богословски институт Св. Андрей)
- Orthodox Reality (изследвания върху православните християнски общности в САЩ)
- Изихазм.ру – Света Гора Атон
- Предание.ру
- Православие и мир
- Руски образователен портал Слово, раздел Богословие
- Библиотека на религиознанието и руската религиозна философия. Издания от 18 – началото на 20 век
- Pages Orthodoxes La Transfiguration
- Orthodoxie. L'information orthodoxe sur Internet
- Христианская психология и антропология
- Альфа и Омега (електронен архив на списанието)
- Монастырский вестник. Синодальный отдел по монастырям и монашеству Русской Православной Церкви
- Православен мисионерско-апологетичен център „Ставрос”
- Православна библиотека „Золотой корабль”
- Вестник на Православния Свето-Тихоновски Хуманитарен университет (ПСТГУ) – архив
- Православна енциклопедия „Азбука на вярата” (на руски)
- Електронна еврейска енциклопедия (на руски)
- Австралийски институт за православни християнски изследвания
- Θεολογία (пълен електронен архив на списанието)
- Енисейский благовест
- Public Orthodoxy (многоезична страница за общодостъпен дебат, инициатива на Центъра за православни християнски изследвания на университета Фордъм)
- Orthodox Times
- Orthodoxy in Dialogue
- Християнство.бг
- Вера 21. О православии сегодня
- Сретенский сборник (периодично издание на Сретенската духовна семинария и академия)
Книжарници
- Електронна книжарница на семинарията „Св. Владимир“, Ню Йорк
- Александър прес
- Джон Хопкинс Юнивърсити прес
- Книжарница за християнска литература „Анжело Ронкали“
- Онлайн книжарница „Къща за птици“
- Български книжици
- Електронна книжарница „Православное“
- Издателство на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен институт
- Издателство „Русский путь“
- Light & Life Publishing
- Holy Trinity Bookstore
- Интернет магазин „Благовест“
- Фондация „Наследство на Зографската св. обител“ – раздел „Книгоиздаване“
Био-библиография
- Прот. Алексей Петрович Князев
- Борис Петрович Вишеславцев
- Георги Петрович Федотов
- Митрофан Дмитриевич Муретов
- Павел Николаевич Евдокимов
- Антон Владимирович Карташов
- Прот. Томас Хопко
- Прот. Василий Василиевич Зенковски
- Веселин Кесич
- Прот. Стефан Станчев Цанков
- Прот. Николай Николаевич Афанасиев
- Прот. Георгиос Металинос
- Славчо Вълчанов Славов
- Свещ. Андрю Лаут
- Николай Никанорович Глубоковски
- Оливие-Морис Клеман
- Архимандрит Киприан (Керн)
- Архимандрит Лев (Жиле)
- Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
- Прот. Александър Дмитриевич Шмеман
- Захумско-Херцеговински епископ Атанасий (Йевтич)
- Прот. Георги (Джордж) Дион Драгас
- Прот. Йоан Сава Романидис
- Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин)
- Прот. Йоан Теофилович Майендорф
Препоръчваме
- Брюкселски и Белгийски архиеп. Василий (Кривошеин)
- Прот. Александър Шмеман, страница на руски
- Прот. Александър Шмеман, страница на английски
- Прот. Йоан Романидис
- Прот. Александър Мен
- Свмчца Мария (Скобцова)
- Сурожки митр. Антоний
- Архим. Софроний (Сахаров)
- Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
- Протод. Андрей Кураев
- Архим. Кирил (Говорун)
- Олга Седакова
- Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)
- Свещ. Андрю Лаут
- Свещ. Михаил Желтов
- Архим. Григорий (Папатомас)
- Прот. Джон Ериксън
- Венцислав Каравълчев
- Пожаревацки и Браничевски еп. Игнатий (Мидич)
- Архим. Йов (Геча)
- Алексей Осипов
- Иг. Пьотр (Мешчеринов)
- Прот. Сергий Булгаков
- Ярослав Пеликан
- Архим. Пласид (Дьосеи)
- Прот. Николай Ким
- Владислав Аркадиевич Бачинин
- Прот. Томас Хопко (лекции из фонда на Ancient Faith Radio)
- Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) (лекции по догматическо богословие)
- Христос Янарас
- Прот. Павел Флоренски
- Петрос Василиадис
- Андрей Десницки
- Михаил Михайлович Дунаев
- Алексей Георгиевич Дунаев
- Свещ. Георгий Петрович Чистяков
- Сергей Чапнин
- Булгаковиана (сайт на изследователите и почитателите на творчеството на о. Сергий Булгаков)
- Електронна библиотека „Сурожки митр. Антоний”
- Архим. Йоан Пантелеймон (Манусакис)
- David Bentley Harticles (статии от Дейвид Бентли Харт)
- Оливие-Морис Клеман (страница на френски език)
- Лев Карсавин (страница на руски език)
- Антон Карташов (страница на руски език)
- Георгиос Мандзаридис (статии на гръцки език)
- Свещеномъченик Иларион (Троицки), архиеп. Верейски
- Лична страница на Сергей Худиев
- Лична страница на Ренета Трифонова
- Кафе със сестра Васа (Ларина)
- Лична страница на Владимир Бибихин